Нима наистина не знаеш как реагират хората, когато лекарите им обяснят, че имат рак и вероятно съвсем скоро ще умрат?


"Това, че смъртта е нещо, което почти не може да се приеме сериозно, се споделя от мнозина.

Естествено, човек се бои от нея, но само когато тя го наближи.

Лекарите разпознават типичната реакция към вестта за предстоящата смърт:
1. недоверие,

2. шок,

3. отричане,

4. вцепенение,

5. скръб,

6. пазарене (Ако остана жив [Господи]... никога няма повече да пуша/ всеки ден ще ходя на църква/ винаги ще си изяждам зеленчуците/ ще съм най-добрият човек на света...),

7. гняв,

8. примирение.

Но ако лично вашият лекар не ви е съобщил, че до няколко месеца ще умрете, най-вероятно вие изобщо няма да повярвате в това.

А жалко. Толтеките в древна Южна Америка смятали Смъртта за свой духовен учител и се отнасяли към хората, които не следвали нейното учение, като към живи трупове.

Изключително популярният сред европейските интелектуалци през 20-те години на ХХ в., Г. И. Гурджиев изповядвал аналогични възгледи. Той смятал, че човечеството живее в съноподобно състояние и че пробуждането е задължително условие за всеки духовен прогрес.

Подобни идеи първоначално се възприемат трудно, но когато човек се замисли, те започват да му се струват логични.

Повечето от нас са жертва на подсъзнателни стремежи и желания, които ни карат постоянно да възпроизвеждаме в живота си едни и същи модели. Избираме неподходящи партньори, повтаряме стари грешки, после предаваме недостатъците си на своите деца, потънали в блажено неведение, че действията ни са продиктувани от всичко друго, ала не и от свободна воля. Това е сомнамбулизъм според всички значения на думата.

Но как да се събудим?

Гурджиев правил всичко възможно и наложил на учениците си толкова строг режим, че някои от тях не издържали и се самоубили.

Толтекският подход определено е за предпочитане.

Най-доброто средство за пробуждане е приемането на Смъртта за свой учител.

Ала как да приемем Смъртта за свой учител?

Първата стъпка е да приемете, че това наистина ще се случи с вас. Естествено, това ви е известно, но всъщност вие не го вярвате.

Следващата стъпка е да осъзнаете, че можете да умрете още преди да затворите тази книга. Това е най-важната стъпка.

Не е много трудно да мислите за смъртта като за нещо мъгляво, което витае в далечното бъдеще. Съвсем друго е да приемете абсолютния факт на собствената си смъртност, да разберете, че Смъртта стои до рамото ви от мига на вашето раждане, да проумеете факта, че следващият ви дъх може всъщност да е и последен.

Ако това започва да ви смущава, помислете си за положителната му страна. Щом дълбоко в себе си осъзнаете, че може да умрете всеки момент, ще престанат да ви се струват важни много неща, които сега ви измъчват. Всичките ви тревоги ще избледнеят. Ще подредите по нов начин приоритетите си и ще започнете да отделяте повече време за нещата, които са наистина важни, ще си поставите истински сериозни цели. Колкото и да ви е трудно да повярвате, ще се забавлявате много повече.

Когато наистина приемете Смъртта за свой учител, ще се събудите свободни.”

Herbie Brennan. Death: The Great Mystery of Life, 2002. още през 2003 г.тя излиза в български превод от ИК „Бард”: Хърби Бренън "Смъртта. Великата загадка на живота".


Тези, които своевременно са усвоили древното изкуство на умиране няма да имат проблеми ако настъпи подобен световен психоз, а както е тръгнало, той рано или късно ще настъпи.

И подобни филми като този, за когото писах, определено са полезни като вътрешна подготовка към настъпването на предстоящия световен психоз.

Всеки от нас знае, че му предстои да умре, може би след десетки години, а може би още днес, но и през ум не му минава да се подготви вътрешно за това последно и най-важно събитие в неговия живот.

Изследванията на преживялите клинична смърт хора доказа, че смъртта действително е уникален момент в нашето съществуване. Наистина техните преживявания по време на клиничната им смърт са по-скоро продукт на настъпващата агония на мозъка и на организма, а не реален духовен опит в някакви отвъдни сфери. Но дори и малкото техни чисто духовни преживявания, завоалирани от обусловеното от досегашния им живот спонтанно въображение, оказват неизгладим отпечатък на тяхното по-нататъшно земно съществуване.

Как да се подготвим вътрешно за този съдбовен момент също вече отдавна не е тайна. Особено след появата и у нас на книги като:

"Тибетската книга за живота и смъртта" на Согиал Ринпоче,

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите