Въпросът не беше дали ти можеш да погледнеш звездното небе в ясна нощ и дори дали можеш да дадеш определение на понятието безкрайност, а само един: откъде в едно крайно съзнание, продукт на едно ограничено тяло, може да се породи чувство за безкрайност, предизвикано от тази гледка?
Ти пишеш, че си убеден в това, че твоето индивидуално съзнание е продукт
единствено на твоето тяло, на твоята нервна система и на твоя "мозък".
И за доказателство посочваш общоизвестния факт, че у онези, които поради
една или друга причина имат някаква "повреда", някакъв "дефект"
в организма, тялото и мозъка и съзнанието им не се отличава от
съзнанието на едно животно.Ако въобще може да се говори за
"съзнание" при по тежките случаи на увреждане.
Да наречеш индивидуалното си съзнание "продукт", означава да отречеш факта, че ти смяташ, че мислиш и пишеш по своя воля своите постинги, а не като някакъв биоавтомат.
Естествено е, че съзнанието ни не би могло да функционира, ако има сериозно нарушение на функциите на тялото ни. Ако ти се парализира ръката, няма да можеш да я движеш, ако ослепееш, няма да можеш да виждаш, ако изпаднеш в кома, няма дори да можеш да съзнаваш. Но ако съответно лекарите ти оправят ръката, очите или те изкарат от комата, пак ще си бъдеш ти, нали?
Днес се извършват доста трансплантации на жизнено важни органи - включително трансплантации на мозъчни клетки, взети от централната нервна система.
Днес някои учени смятат дори, че ако ти пресадят чужд главен мозък (технически засега почти невъзможно), ти отново ще си останеш ти.
Вероятно си забелязал, че ти постоянно ядеш, пиеш и ходиш по голяма и малка нужда.
Започнал си земната си кариера като оплодена яйцеклетка, появил си се на бял свят като малко бебе и постепенно си се превърнал в това, което си сега.
Не ти ли хрумва, че в тялото ти непрекъснато се извършва пълна подмяна на всичките му съставни части без изключение!
За около 7 години дори един единствен атом на твоето тяло не остава неподменен.
Така че не съзнанието е продукт на тялото, а по-скоро и тялото, и съзнанието ти са проява на някаква градивна творческа сила, която наричаме Живот, Природа, Бог и т.н.
Древните са описвали всяко живо същество като състоящо се от вещество и облик (или от материя и форма). Веществото непрекъснато се променя, а обликът се съхранява. Този ръководен център, който управлява тези процеси са наричали "душа".
Съответно растенията според тях имали само "растителна душа", докато животните имали и втори подобен център, наречен "животинска душа."
А при хората в сила влиза и трети подобен център, наречен "разумна душа", който управлява всички функции, свързани със разумното мислене и с използването на словото.
Добре е, че си познавач на изкуството на древните народи. Но не би било зле да си малко по-наясно с техните научни достижения.
Защото днешните ученици съвсем не се справят по-добре с геометрията на Евклид, отколкото овладялите геометрията младежи в древността.
Това да се смята, че днешните тинейджъри са по-наясно от Платон или Аристотел с проблемите на живота е смешно. Разбира се далеч не всичко, което те са смятали е било вярно, но в основното те са били прави, защото са били гении.
А днес повечето учени са само чиновници...
Не по своя воля се ражда човек, не по своя воля живее и не по своя воля умира.
|