|
AGLER бе един от първите тук, които разбраха, че моята "религия" е свързана с все по-ясното усещане, че живеем в един необятен, пълен с чудеса и загадки, неизчерпаем за познанието ни вечен свят.
И поради това тя няма почти нищо общо с дискутираните тук традиционни религии.
Казвам "почти", защото в основата на всяка голяма религиозна традиция стои някой, който е имал многократно по-интензивно и дълбоко осъзнаване от мен на вечната загадка на битието.
Именно това негово осъзнаване е придавало на всички негови лични схващания за живота и света особена убедителност, дори и тогава, когато по-късно се е оказвало, че те са доста спорни и дори погрешни.
Последното нещо, което би ми хрумнало е да създавам нова религия, та дори това да е религия от нов тип.
В случая обаче това изобщо не се налага, защото подобен на моя опит са имали и продължават да имат стотици хиляди хора от всички времена и народи.
Не ми е известно сред тях да е имало дори един единствен "набожен" човек. По-скоро повечето от тези хора са били смятани навсякъде за неблагонадеждни или за еретици.
Общото за тях е, че след своето обръщане от света на преходното към неговия вечен първоизвор, всички тези хора са губели всякакъв интерес към официалната религия (или религии) на своето време. За тях атеизмът не е с нищо по-различен от религиозните суеверия и предразсъдъци, с които се бори.
И наистина, често се случва верующи хора да изгубят вярата си и да станат атеисти. Както и обратното, доскорошни атеисти внезапно да се обърнат към вярата и да се приобщят към някоя религиозна традиция.
Но не ми е известен нито един единствен случай на човек обърнал погледа си към Вечното, който да е станал по-късно убеден вярващ в дадена религия или атеист.
Ето какво казва един от моите по-старши неформални събратя в тази най-древна от всички "религия":
Шри Рамана Махарши (1879-1950)
Няма мистерия по-голяма от тази: ние, които сме самата действителност, търсим Действителността.
Ние мислим, че има нещо, което скрива от нас Действителността и че докато не го разрушим, ние не ще можем да постигнем Истината.
Това очевидно е нелепо.
Ще настъпи ден, в който ние ще се смеем на миналите си усилия.
Това, което ще постигнем в този ден е налице и сега тук.
Ето какво пък написах аз днес по същия повод:
Ние смятаме, че трябва да направим нещо, да постигнем нещо или поне да променим нещо, за да излезем от омагьосания кръг.
А такъв омагьосан кръг просто няма.
И затова не е нужно нищо да правим, постигаме или променяме, за да излезем от него.
Дори и при някой като Прем Рават не е нужно да ходим, за да задоволи духовната ни жаждата, защото вече не изпитваме такава.
Защото, ако досега сме правили усилия да се движим във всички посоки, сега се чувстваме сякаш сме седнали в пълен покой във влака на времето и наблюдаваме през прозорците му как светът продължава сам да се движи край нас с огромна скорост.
Вътрешното лутане завинаги е приключило и за нас истинското пътешествие едва сега започва.
Ето, AGLER, прецени сам - какво общо има тази космическа по дух "религия" с всички тези алчни и лицемерни мошеници и техните фантасмагории, за които говорихме отново преди малко?
Не по своя воля се ражда човек, не по своя воля живее и не по своя воля умира.
|
Тема в чест на AGLER
