|
Каква светлина, каква красота.... Господ се разхождаше из райската градина, а сред нея души, души. Души на смирени праведници. Едни му се усмихваха. И Господ им се усмихваше и спираше до тях. Други, обаче, не се усмихваха защото не могат. Сигурно цял живот не са имали за какво да се смеят. Господ рядко спираше при тях... Всички бяха зачервени, а някои даже изприщени от безкрайните райски удоволствия....
Една душа гледаше надолу и Господ се заинтересува:
- Човече как си? Доволен ли си? Щастлив ли си?– попита Господ.
- Доволен съм Господи, щастлив съм. – отвърна душата, но не се усмихваше и сякаш искаше да го пита нещо, но не се решаваше.
- Кажи, кажи. – окуражи я Господ.
- Господи, през своя живот аз бях ковач. Щастлив бях всяка сутрин да разпалвам огнището, а после да измислям и да изковавам най-различни передмети. Голяма радост ме обземаше, когато след дълги часове работа ставаше точно това, което съм намислил, нещо здраво, хубаво и полезно. Хората го купуваха и когато видех да го ползват след десет години пак ме обземаше радост. Господи, не може ли да монтираме тука някъде едно ковашко огнище, а?
- И дума да не става. Огън, пушек, сажди – това го има само в Ада!
- Тогава, Господи, ще може ли да ме преместите в Ада?
- Как, какво говориш? Ти си праведник. Твоето място е тук в Рая!
- Да .. мамата на всички ангели – изпсува душата – сега за Ада ли съм?
- Не си. Ти си умрял, значи не можеш да мислиш следователно не можеш и да псуваш.
Душата се разяри и хвана Господ за гушата. Това развесели Господ.
- Аз съм виртуален, хе-хе, това действие е невъзможно. Аз съществувам1 от хиляди години, но само в главите на вярващите – милиони и милиони вярващи. Ако някой смята, че може да ми причини нещо, да заповяда. Аз се справих с дузини мизерни богчета: Зевс, Митра и колко още, като превзех главите на техните вярващи.
- Искам в Ада! Искам в Ада, Гадняр! – викаше душата и стискаше по-силно.
На Господ май взе да му причернява.
Възможно ли бе всичко това2???
1 ....пребъдвам във вас ..... Матея глава 1 стр3 стих4
2 Не само, че беше възможно, но вече стана – да любезни Читателю, докато Господ пребъдва в теб и тази случка също ще пребъдва!
ПС Относно цитат 1 май не съм особено точен
Тук съм за да разговарям с философи, овце си имам!
|
Притча за ковача
