Според Битие 1:27 човекът е бил създаден по образ Божий, без никакви наклонности към злото. Съвършеното послушание е било гаранция за вечно щастие. Освен висши умствени способности той е имал и свободна воля. Човекът е имал пълната свобода да избира своето поведение - да се покорява на Бога или не.
Човек бе създаден в невинност, но тя трябваше да се развие в праведност, т.е. човекът да срещне злото, да го порицае и да го отхвърли със свободната си воля, да има свое становище против злото. Забраненото дърво щеше да послужи като изпит на неговия свободен избор (Бит. 2:15-17). Същественото при този изпит беше послушанието или непослушанието спрямо Бога, а не от какъв вид беше дървото. Непослушанието лишава човека от вечния живот и той става смъртен.
Адам направи погрешения избор, който доведе до тежки последици за цялото човечество - той изгуби своята невинност, своето безгрешно естество. Той получи влечение към злото, докато по-рано имаше влечение към доброто. Бог предупреди за това първия човек, а по-късно и неговия син, Каин (Бит. 4:7).
Ето как векове след това, ап. Павел се оплаква от своята покварена от греха природа - Римл. 7:17-19,21: "...Желание за доброто имам, но не и сила да го върша". "Искам да върша доброто, но вместо добро върша зло", казва апостолът. Грехът е отровил, превзел е мисленето, чувствата, волята и съвестта на човека. Исус пояснява това в Мат. 7:21-23 - "... отвътре, от сърцето на човеците излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства..", т.е. нравственото естество на човека е изродено в греховно.
Една от истините, които Библията казва, е, че човек сам не може да си възвърне загубената невинност. Пророк Еремия описва това в Ерем. 13:23 чрез две сполучливи сравнения. Както негърът не може да си промени цвета на кожата и леопардът шарките си, така и грешникът не може да прави добро. Нужна му е помощ отвън.
От любов към хората Бог е създал един план за спасение на падналата човешка раса. В центъра на този план стои Божият Син - Исус Христос. Исус Христос е този, Който дава възможност на грешника да си възвърне невинността, и още повече, да намрази греха, да го осъди и отхвърли (Деян. 4:12). Апостол Йоан в евангелието си пише, че "Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот" (Йоан 3:16). Още пророк Езекиил бе казал, че Бог желае доброто на престъпника и не благоволи в страданието и в смъртта му (Езек. 18:23,32).
Нека сега накратко да проследим развитието на Божия спасителен план. Бог е предвидил този план още преди сътворението на земята в случай, че човекът съгреши. В Стария Завет Той го е съобщил на еврейския народ, а в Новия е изпратил Своя Син да го реализира (1 Петр. 1:18-20, Еф. 3:11).
Още на Адам Бог каза този план с думите, които четем в Бит. 3:15, а на Авраам не позволи да пожертва своя син Исак, но сам Той, Бог Отец, даде Своя Син да умре на кръста. Говорейки с Авраам и казвайки му, че "в твоето потомство ще се благословят всичките народи", Бог е имал предвид Исус Христос (Бит. 22:15-18, виж Гал. 3:16). Както Авраам страдаше, докато приготвяше сина си за жертва, така и Бог Отец страдаше, докато Исус, Неговия Син, висеше на кръста.
За този план Бог е говорил чрез пророците - как ще дойде Исус, а също и чрез жертвоприношението в Стария завет - символ на Исусовата жертва. Всяко заклано агне от който и да е грешник в Стария завет говореше, че Исус ще дойде и ще умре за греховете на всички покаяли се грешници, за да им се простят греховете. Йоан Кръстител, виждайки Исус как идва към него, извиква: "Ето Божият агнец, Който носи греха на света!" (Йоан 1:29).
Чрез пророците Бог бе предсказал времето, месторождението, мисията и делата на Исус, векове преди Той да е дошъл на земята. В Исая 53:3-6, 9-12 са предсказани страданията, духовното Му величие и жертвата Му за човешката раса.
Днес всеки от нас може да гледа с кураж в бъдещето. Чрез вяра в Христос и чрез искрено покаяние ние получаваме прощение на греховете и сила за един нов, праведен живот. Получаваме победата над наследени и придобити влечения към злото. Чрез пророк Езекиил Бог пояснява как ще стане това - като ни даде ново сърце и нов дух и като вложи в нас Своя Свят Дух, без Който човек не може да победи злото в характера си (Езек. 36:26,27).
религията не е път,религията е само начин.идеята единствено е път.за това християнството е идея,но не и религията,тя е конкретна,използваема и покварена.
Редактирано от любчo /фoтorpaф/ на 15.02.09 11:08.
|