Да, така е.

И ние, и животните, живеем в хищническа вселена и сме част от една огромна хранителна верига. Всички се борят за оцеляване за сметка на някой друг. Достатъчно е да се разходиш край някой щанд за месни продукти, за да се убедиш как човешкото хищничество се е превърнало в една разбираща се от само себе си норма.

Будизмът нарича тази наша хищническа вселена, този вечен и безмилостен природен кръговрат самсара (буквално "блуждаене").

Материализмът ни успокоява, че ние съществуваме еднократно, че смъртта е пълният и безвъзвратен край на всяко съществуване.

Други пък ни успокояват, че дори и нещо от нас да оцелее и да се прероди под нова форма, то новата личност ще помни за сегашното ни съществуване толкова, колкото ние в момента си спомняме за своето минало съществуване.
Или казано другояче те също приемат, че практически със смъртта животът ни като личност приключва окончателно.

Будизмът обаче задава следния въпрос: възможно ли изобщо да има такава сфера на съществуване, в която всички живи същества, и в частност всички животни, да са приятели?

Ако такава сфера на съществуване принципно не би могло да има или ако тя теоретично би могла да съществува, но все пак не съществува, т.е. ако освен самсара няма друг свят, то положението е безнадеждно.

Обаче, започвайки с Буда, цялата хилядолетна верига от просветлени будистки наставници, на основата на своя личен духовен опит твърдят, че наличието на подобна фундаментално различна сфера на съществуване (нирвана) е неоспорим факт и въпреки че ние не си даваме сметка за нея всички ние сме част от нея.

Как обаче да се убедим в това?

Както във всяка друга човешка дейност, най-добре да намерим някой, който вече живее съзнателно и в двата свята (нирвана и самсара), за да ни отговори на този въпрос от личен опит.

Все пак никога не трябва да забравяме, че единственият начин да разберем какво всъщност е постигнал Буда при своето Пробуждане, е самите ние да се пробудим.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите