От всичко написано досега от мен в този клуб трябва да си разбрал, че аз съм твърд поддръжник на схващането, че това, което философите наричат "битие" или субстанция" е живата, съзнателна и разумна във всяка своя точка праоснова на всичко съществуващо. Праматрица на всичко съществуващо не е някакво мъртво вещество, нито пък някакъв личен, човекоподобен Бог, а един многоединен съзнателен във всяка своя точка, във всяка своя клетка вечен организъм, който много велики мистици са определяли като това уникално Единно, което е отвъд понятията едно и много.

От физична гледна точка това би трябвало да се опише като първично единно живо поле от светлина, нито една частица от което няма съществуване в покой.

Много древни традиции го определят като "Дух" (произлиза от дихание).

Всеки център на живот, съзнание и разум в нашия материален свят е изява именно на това първично поле, защото в случая имаме труднообяснимо тъждество на Единното и всяка негова единична изява. Обикновено се дава пример с това, че всеки лъч светлина е тъждествен по природа със своя източник - източникът е "Отец", а той "Син" - и формално еднакъв по свойства с всеки друг лъч.

Що се касае до това как тези първични " духовни искри", вплетените в нашия най-външен в цялата Вселена мрачен веществен свят успяват да се справят с него, аз нямам нищо против да се доверя на описанията на еволюционната теория.

Но само с една добавка. Целта на развитието на всяка една подобна "искра" или индивидуална единица съзнание (джива) е да се съедини отново напълно с Праизточника си "на небето", за да бъде волята Му "както на небето, така и на земята".

Може би ще ме попиташ: какъв е смисъла на времето? Защо изобщо на Единното му трябва да излъчва все нови и нови Вселени.

Отговорът е много прост, макар и малко скандален за религиозните хора.

Единното все пак не е Бог, а жив организъм. И поради това като всеки жив организъм изпитва нужда да се размножава, да умножава своите клетки.

При излъчването на Вселени, Единното излъчва също безброй нови "искри". (спомни си мита за Изис и Озирис).

Всички тези "искри" трябва в продължение на милиарди години да се свържат помежду си в хармонично многоединство, след което, в края на времето определено за тази Вселена, да бъдат изтеглени и прибрани отново в лоното на Единното.

То, така да се каже "заспива" за външния свят и продължава да съществува в себе си в неописуемо блажена "нирвана", докато дойде момента отново да се "събуди" и да излъчи от себе си нова Вселена.

Не претендирам, че този мой космически мит е самата истина, но не виждам с какво е по-лош от всички останали.

Още повече, че е повече от ясно, че подобни митове не могат нито да се докажат, нито да се опровергаят с научни средства.

Но за сметка на това всеки един подобен мит служи на хората, които го възприемат като устойчив ориентир накъде да продължат с цялата си воля не само докато са живи, но и след като напуснат този земен свят..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите