Между другото, независимо от масата на черната дупка, в близост до нея гравитацията е огромна, а в самия център би трябвало да е равна на безкрайност. Така че, ако попаднеш в черна дупка, няма значение каква е масата й като абсолютна величина. Силата на гравитацията се променя правопропорционално на квадрата от разстоянието, така че при разстояние 0 от центъра, гравитацията е безкрайно силна. На големи разстояния реално няма никакво значение дали е черна дупка или звезда със същата маса.

Тяло с пространствени размери (например Земята) има повърхност, където гравитацията е максимална, а ако навлезеш навътре, тя ще намалява, докато стане нула в центъра, тъй като гравитационните сили се уравновесяват във всички посоки (друг е въпросът с плътността и тежестта на материята върху тяло, намиращо се в центъра на Земята). Ако се отдалечиш от повърността, издигайки се, силата на гравитацията също намалява, защото се увеличава разстоянието до центъра. Когато обаче няма повърхност, която да спре падането, разстоянието до гравитационния център на такова тяло може да намалява, докато стане 0, а с това гравитационната сила се увеличава, докато стигне безкрайност в центъра. Все едно Земята да се свива и уплътнява под краката ни до безкрайност. Ще падаме и гравитацията ще нараства, защото ще сме по-близо до центъра, а всичката земна маса ще е под нас (а не навсякъде около нас както в хипотетичния случай с навлизането в земните недра, спускането до центъра).

Според Теорията на относителността обаче, силното гравитационно поле изкривява пространстовото и времето. И като нищо това "пропадане" към центъра на черната дупка може да се окаже безкрайно дълго и все по-забавящо се. Т.е. докато "паднеш", ще мине безкрайно дълго време.

Редактирано от Amitaba на 24.12.08 00:55.