|
Из "бъдещата книга" на Алекс!
ВРЕМЕ И ВЕЧНОСТ
Когато си в лодката, движи се брегът.
Когато си на брега, движи се лодката.
Древен афоризъм
Беше обикновен декемврийски ден на 1979 г., много рано сутринта. Пресичах почти празния бул. Христо Ботев в близост до пл. Възраждане в центъра на София.
Най-неочаквано в мен настъпи съвършена тишина - сякаш някой беше изключил източник на непрекъснат вътрешен шум. Чувах кристално ясно както никога досега всички външни шумове. Времето сякаш спря и аз се озовах във Вечността. Всичко - хора, коли, трамваи и аз самият - продължаваше да се движи както досега, но вече не във времето, а във Вечността. Вече не бързах за никъде. Вече не отивах никъде. Бях просто в центъра на един вечен, безмълвен и изпълнен с блажен покой свят.
Внезапно се озовах пред един бръснарски салон. Влязох и помолих да ме подстрижат. След това отидох на гости на един мой близък приятел (и бъдещ кум), който имаше някои доста необичайни окултни дарби. Още щом отвори вратата той възкликна: "Какво е станало с теб, копеле? Ти си станал светец!" След което в продължение на три-четири дни ми носеше в къщи бурканчета със специално приготвен от него вкусен боб - според някои специалисти - за да ме заземи.
Това, което ми направи впечатление беше, че по време на преживяването ми, моят беден ум напълно излезе от строя и започна хаотично да бълва най-различни цитати от Упанишадите. Едва много по-късно, когато всичко постепенно се успокои и аз вече напълно бях престанал да "светя" и съответно да ям боб, схванах, че умът ми е излязъл от строя, защото просто не е успял да разпознае това съвършено ново и непознато за него преживяване и да го постави в някое от своите многобройни чекмеджета.
По-късно попаднах на една много сериозна книга, посветена на подобен тип преживявания, които авторът наричаше "проблясък на космическо съзнание" и разбрах, че те са естествени и се случват както на известни личности - като поетът Уолт Уитман например, така и на напълно неизвестни редови лелки и чичковци.
От тогава обаче аз започнах интензивно да изучавам най-различни учения, поставящи си за цел да посочат на човека пътя към неговото духовно пробуждане. Едва сравнително наскоро обаче - приблизително преди около година, година и половина, аз узрях вътрешно. Това определено не е моя заслуга и затова не мога да предложа метод за по-бързо вътрешно зреене.
Сега вече аз съм напълно спокоен и не бързам за никъде. Не изпитвам никаква потребност нито да се просветлявам, нито да бъда спасяван от когото и да било. Готов съм да посрещна доброжелателно и с доверие смъртта още утре, защото съм наясно, че тя е нещо естествено и неизбежно.
Виждал съм бивши атеисти и материалисти да стават в даден момент от живота си доста религиозни и дори суеверни. Познавам и изгубили вярата си религиозни хора. Всичко това отдавна вече ми се струва твърде повърхностно и не ме вълнува. Сега, "когато съм гладен ям, когато съм жаден - пия, когато ми се спи - спя, когато ме питат - отговарям, когато ме засегнат – забравям".
И използвам знанията, които съм натрупал, единствено за да направя по-понятни, точни и полезни своите отговори на зададените ми въпроси.
Из подготвяната от мен за печат книга "Отвъд времето"
Просто нямам думи!
Между другото гледайки погледа ти от снимката,
ми минава през акъла, че "заложбите" си ги имаш по рождение.
Жалко, че някой специалист не го е забелязал навреме................
|
А, бе ти си направо за КАНОНИЗИРАНЕ бе човек! [re: Aлekc]
