Обясни ми тогава защо след като според теб след смъртта си ние потъваме навеки в абсолютна безсъзнателност и следователно не изпитваме никакви болки или друг вид страдания, ние трябва да гледаме на пълното физическо унищожение на човечеството като на нещо лошо?
Поради същата причина, поради която гледаме на собствената си смърт като на нещо лошо. В нормални условия дилемата живот/смърт не съществува, защото животът не се нуждае от цел, причина или оправдание. Той е самоцел - изисква своето продължение като най-важна част от своята същност. Ние ценим своя живот не защото за това имаме някаква особена причина, а защото стремежът да живеем е заложен от природата в най-дълбоките нива на нашата същност. Затова, макар всеки да разбира, че смъртта ще го избави от всички страдания, много рядко хората я търсят сами, обикновено при обстоятелства, които наистина са драстични, за да бъде надвит могъщият инстинкт, изискващ от нас да живеем.

Наистина всички големи религии твърдят, че живота е нещо свято, че убийството и самоубийството са изключително тежки грехове, чиито извършител заплаща за тях изключтелно тежко...
И са прави. Макар за самоубийството да не съм съгласен - всеки е стопанин на живота си и е в правото си да се разпорежда с него. Грях е, ако самоубийството причини страдание на други хора. Както казах, обикновено хората вземат страшното решение да се самоубият при наистина страшни обстоятелства. Да принуждаваш някого да живее насила при такива обстоятелства с религиозни предписания е вероятно по-тежък грях от самото самоубийство. Представи си например болен от рак, който знае и усеща, че няма никакъв шанс за спасение, а му предстоят цели месеци на денонощно, непоносимо, безсмислено страдание. Мисля, че когато самият човек вече е изгубил желание да живее е нечовешки жестоко да му се проповядва, че ще извърши грях, ако реши да си спести това. Самоубийството не е грях, трагедия е.

...но ние сме модерни хора и не вярваме на подобни религиозни суеверия и бабини девитини!
Какво общо имат суеверията? Това е мъдростта на живата природа, градена през 4 милиарда години еволюция. Шоуто трябва да продължава. Аксиома на живота!

Благодаря ти за справката за понятието карма. Знаех си аз, че има в нея и нещо повече от причинност. Имам пред вид това:
Важен аспект в източната философия е идеята, че всяко съзнание посяло дадена причина трябва да наблюдава, преживее и осъзнае последствията от тази причина.
...
Поради тази причинно-следствена обвързаност, естествено се достига и до извода за необходимостта от възможни нови изявления на съзнанието, което е било източник на дадени причинни импулси, останали неликвидирани и неосъзнати от същото съзнание след прекрачването на границата на смъртта.
Този процес още известен и означаван с понятието реинкарнация или прераждане. С други думи, схващането за карма поражда, като един вид следствие, схващането за прераждане.
Ти разбираш, че това виждане вече не е само схващане; то е хипотеза, която прави определени проверими (или фалшифицируеми) предположения за следствия. Ето: Всяко съзнание посяло дадена причина трябва да наблюдава, преживее и осъзнае последствията от тази причина. Дай да проверим верността на това твърдение и да видим, какъв резултат ще получим? Аз съм учен и ще ме задоволи само потвърждение от опита. Ще видим ли, как всяко съзнание, посяло дадена причина, изпитва реципрочни последствия? Не и без да направим редица фантастични уговорки, като например, че това съзнание не е избягало по тъчлинията при смъртта, а се е "преродило" нейде, за да бъде надлежно възмездено. Искаш опровержения? Имаш ги на всяка крачка: добри хора, които живеят лош живот, и лоши хора, които деребействат до края и нищо лошо не ги сполетява.

Всичко идва от умилителния стремеж на хората да вярват в някаква висша справедливост, в това, че всеки "получава според делата си", че лошите накрая ще пострадат, а добрите ще бъдат възнаградени. Това само по себе си е хубава идея, но уви, майката природа нехае за нашите идеи. Чудесно би било светът да беше наистина справедлив (ако това е въобще, дори теоретично, възможно, в което дълбоко се съмнявам), но уви - не е. Несправедливостта се понася много тежко от хората - както и страхът от смъртта - и те си измислят успокоителни приказки, с които да заспиват по-спокойно. Нищо повече не са тези хипотези - успокоителни вълшебни приказки. Успокоението също е добро нещо, но не на всяка цена. За мен затварянето на очите за реалността, бягството в един измислен, па макар и по-добър свят, не е цена, която бих платил.

А за проверката на времето... резултатът също е ясен - тенденцията е, че мнозинството от съвременните образовани хора се уповават на реалността и изоставят вярата в задгробния живот и кармата. На Изток може би тази вяра е силна, но избледняването и е въпрос на време. Както са рекли ония брадатите - битието определя съзнанието. Няма мърдане.