От тази гледна точка отрицателя на безсмъртието приема, че този уникален поток съзнание, който е той, е бил изначално празем, после по време на живота е бил запълнен с някакви преживявания, за да накрая след смъртта му да остане отново празен навеки.
Аз приемам, че потокът на моето съзнание не е изобщо съществувал, преди [да мине известно време след] зачеването ми. Това, защото е нямало още материален носител на този поток. Както и че след смъртта ми потокът ще изчезне (ще бъде унищожен) - защото в момента на необратимата мозъчна смърт изчезва функционалността, наричана съзнание, а по-късно изчезва и самият материалният носител. Между празен и несъществуващ поток има съществена разлика.

Но въпросите за модалностите и самотъждествеността на съзнанието са наистина много интересни и не е лесно да им се даде неоспорим отговор. Например: когато спя, аз себе си ли съм? По-склонен съм да отговоря на въпроса с "да", защото макар в сънищата да ни се "случват" често небивалици, нашата реакция на ставащото се определя от обичайното ни аз. Иначе казано, общо взето съм сигурен, че в съня си ще реагирам на сънуваното събитие горе-долу така, както бих реагирал и наяве при същите възприемани условия (поне толкова сигурен, колкото съм сигурен, че на две еднакви реални събития бих реагирал (буден) по подобен начин).

Друг любопитен въпрос е свързан с връзката между съзнанието и околната среда (която активно му влияе). Може ли да се каже, че днешният ми аз, този отпреди 20 години и този от детството ми са една и съща личност? Хмммм, тук нещата са тъмни. Да кажа "да", би било проява на прекалено общо схващане за понятието "личност". Ако пък кажа "не", веднага възниква въпросът, каква е количествената граница на самотъждествеността на личността? На това не може да се отговори, защото границата явно не е рязка.

С две думи казано, аз не вярвам безрезервно на своята самотъждественост дори през собствения си живот, пък какво остава за други

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите