С удоволствие ще уточня.

Но доколкото далеч не всички тук имат една и съща представа за Бога, в този постинг ще се опитам само да уточня какво е моето разбиране по този въпрос.

А на въпроса дали Бог има 3, 7 или 12 основни проявления, предлагам да се спрем по-подробно по-нататък.

Ще започна с това, че за мен материализмът (нищо вечно не съществува), агностицизмът (дори и да съществува, то е непознаваемо) и скептицизмът (дори и някой да го е познал, това познание е несподелимо), поне за мен са неудовлетворителни и вътрешно противоречиви мирогледи.

В Древна Гърция съществувало едно доста интересно и спорно идейно течение – това на така наречените софисти – мъже образовани и интелигентни, които обучавали срещу добро заплащане богати ученици на изкуството да убеждават останалите си сънародници, в каквото си пожелаят.

Историческата заслуга на Сократ и Платон е, че ясно и убедително показали, че подобни професионални интелектуални манипулатори са вредни за обществото. Те самите не се стремят да познаят истината, но учат другите как да се възползват в своя полза от естествената потребност на хората да я узнаят.

Един от най-прочутите софисти бил Горгий Леонтински. Той написал едно нашумяло съчинение под заглавие: „За несъществуващото или за природата”, в което, така да се каже, се опитал да обоснове моралното право на софистите да убеждават хората в това, какво е истинно, без те самите да знаят истината.

В това свое съчинение Горгий твърдял следното:

1. Нищо [вечно] не съществува.
2. Дори и да съществува, то е непознаваемо за човека.
3. Дори да е познаваемо за човека, това познание е неизразимо и несподелимо.

Както се вижда Горгий е бил доста ловък. Хем, уж, доказал, че нищо вечно не съществува, хем за всеки случай допуска, че то би могло да съществува. Хем твърди, че вечното битие е непознаваемо за човека, хем, допуска, че може би е познаваемо, но добавя, че това познание е неизразимо и несподелимо, т.е. няма доказателствена стойност за останалите.

С това Горгий искал да каже, че дали има такова нещо като обективна и общовалидна истина, никой не е в състояние да докаже, затова всеки спор е само една борба на мнения и нищо повече.

И давал практични съвети в тази насока.

Ако опонентът ти говори сериозно, по същество, обезсили аргументите му с умела шега. Ако пък ли той се опита да се майтапи с теб, отговори му сериозно по същество.


Лично аз се придържам към следните логически необорими и непротиворечащи на нашия научен опит принципи:

1. Съществува вечно битие. Как ще го наречем: Дао, Атман, Дхармакая, Шуня, Татхата, Бог, Аллах, Айн Соф, Абсолют, Безименното, Непостижимото и т.н. лично на мен ми е все едно. Подобно на звездите, на които ние даваме имена, то също няма име и можем да го наречем по най-различен начин.

2. Всеки от нас, който съзнава себе си, съзнава, че Е, т.е. всеки от нас е уникален „лъч”, „аспект” и т.н. на това вечно Битие. И доколкото ние сме живи, съзнаващи себе си същества и смятаме самото си съществуване за благо, оттук следва, че самото вечно Битие, като основа и извор на нашето съществуване има същите характеристики.

3. Всяка древна духовна традиция няма друга цел, освен тази да ни помогне да осъзнаем трайно и завинаги, че по своята същност ние не сме и не можем да бъдем нищо друго освен това вечно Битие: „Тат Твам Аси” (Ти си То).

Това вечно Битие винаги се е характеризирало със следните качества: САТ (извечно битие) – ЧИТ (извечна разумност) – АНАНДА (извечно блаженство).



От най-древни времена съществуват два подхода към върховната цел на човека: „отвътре навън” и „отвън навътре”. Великите религии се опират на първия от тези два подхода. Те просто постулират това вечно изначално Битие като несъмнен факт.

Така например една от най-важните сури в Корана (Сура 112. Пречистването), за която се казва, че е равна по значение на една трета от целия Коран гласи следното:

„Кажи: той е Аллах – Единствения,
Аллах, Целта [на всички въжделения]!
Нито е раждал, нито е роден,
и няма равен Нему.”

„Аллах” буквално значи „Богът”. И в исляма, както в юдаизма е недопустимо да се приписват на Бога каквито и да е антропоморфни характеристики.

Забележително е обаче, как Бог определя сам себе си в древноеврейската Тора (Петокнижие Мойсеево в Библията): „Аз съм, който СЪМ.” По-конкретно: Йехова (в иврит се изписват само съгласните) = Йод (Аз) - Хе (съм) - Вау (който) - Хе (съм).

Понякога дори далеч от религиите вдъхновени поети са изразявали същата вечна истина:

Начало в Бога, в Бога всякой край.
Вън Бога всичко е тъми...
Живот познало, Бога да познай,
към смърт се всяко битие стреми.

Пенчо Славейков, Из „Химни за смъртта на свръхчовека”

Особено ясно изразяват това виждане за Бога, човека и света ислямските мистици-суфии:

“Битието – пише Ибн Араби (1165–1240) – е единствената реалност: ако погледнем на него от една гледна точка, ние ще го схванем като битието на материалния свят, ако обаче погледнем от друга – това е битието на самия Бог”.

Щом има само един истински Бог, очевидно неговото битие е единствената реалност.

Допускането, че може да има “вечни” души е многобожие и илюзия.

Според Ибн Араби, когато съзнанието на суфия се слива с изначалното Абсолютно съзнание, душата му не престава да съществува, просто защото тя, като отделно битие, никога не е съществувала.


Вторият подход „отвън навътре” е приложен с изключително майсторство от Буда и цялата будистка традиция. При този подход се започва с анализа на света, в който живеем, на нашия живот от раждането до смъртта.

Будизмът убедително доказва, че цялата видима и невидима Вселена е единна и взаимосвързана система, в която нищо не може да възникне и съществува самостоятелно. Всичко е преходно, обусловено и няма самостоятелно съществуване.

От друга страна обаче Буда също постулира абсолютното битие, макар и в негативни термини. Той твърди, че е постигнал „безсмъртното” (или не-смъртното), Нирвана, но, подобно на Горгий, заявява, че този опит е „неизразим и несподелим”. Но това, че даден опит е „неизразим и несподелим” съвсем не означава, че той е непостижим от другите. Точно обратното, именно това директно предаване на „неизразимия и несподелимия” опит на Буда, без посредничеството на подготвителния интелектуален инструментариум е самата същност на будистката традиция, „Сърцето на Буда”.

„Сърцето на Буда” (Будхахридая) е официалното название основаната от Бодхидхарма школа Дхияна (Чан, Сон, Дзен). И тази школа съществува жива и здрава и до днес. Както отбелязва Д.Т. Судзуки: ако цялата будистка традиция (книги, храмове, последователи) загине, но на света остане поне един човек, в който се е пробудило „сърцето на Буда”, то будизмът би могъл да бъде отново възстановен. Но ако в даден момент такива хора вече няма, то независимо от всичките си древни текстове, храмове и последователи, будизмът е вече мъртъв...

От всичко казано дотук става ясно, че в основата на всички големи автентични религиозни импулси лежи един непротиворечащ нито на разума, нито на опита фундаментален монотеизъм. Този монотеизъм обаче няма нищо общо с идолопоклоничеството на последователите на превърнатите в негови карикатури различни организирани верски системи. Много точно е изразил тази подмяна на първоначалния автентичен религиозен опит руският религиозен екзистенциалист Николай Бердяев:

"Църквата превърна религиозната истина в социално полезна лъжа".


Ето защо предлагам за начало да се спрем на този най-важен за съществуването на човека проблем: дали той е едно съществуващо в един по природа непреходен свят преходно същество, появило се от нищо, за да изчезне след кратко време отново в нищото, или пък е непреходно същество, което се изявява посредством различни, причинно свързани помежду си преходни форми?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите