Първо, аз съм от Цесекато.
Второ, няма книги, които да са включвани в Библията и да са изключвани. Причината е проста. В първите векове отделните книги на Библията са съществували самостоятелно, Библията не е съществувала като една книга. Това е било понеже да имаш дори само една книга на библията е струвало твърде скъпо - книгите са били ръкописни, направата им е била дълъг и труден процес. Християнството през първите 4 века през повечето време е било гонено и едва ли някой християнин е могъл да събере токова много като обем свитъци, дори и да има толкова много пари, че да си купи всички книги. Така че трябвало да минат доста години докато е можело Библията да се сглоби като една книга.
Въпросът кои книги да се приемат в библейския канон възниква едва след като християнството се легализира и официализира - тогава примерно царете и патриарсите е могло да си купят повече книги за библиотеката си.
Дотогава са написани безброй взаимно противоречащи си апокрифни книги. Аз лично например съм чел две евангелия от Тома - в едното (описващо детството на Исус) Исус е представен като отмъстителен и чешит, от който много трябва да се пазиш, а в другото - по изявленията си прилича на отнесен от вихъра аскет. Затова предпочитам официалните 4 - те поне говорят за една и съща личност.
Все пак Християните от първите векове са могли да различат кое е в духа на това, което е прието от апостолите и хармонията в библията го доказва. Ако там бяха включили "Детство Исусово" от "Тома", другото евангелие от "Тома", "Ходене на Богородица по мъките" и "Апокалипсис от Петър" (тия съм чел), просто щяхме да се чудим на коя книга да вярваме.
А впрочем тая "Воините Господни" има ли я някъде в нета. Принципно ми е забавно да чета апокрифи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от JoroH на 05.10.08 00:01.