|
Ти до тази премъдрост сам ли достигна?
Не ти ли хрумва, че в Америка не всички политици са първосигнални примитиви, които гледат само да се нагушат?
Остави го Обама. Да вземем
Баща му Джон Маккейн младши (1911-1981) е командир на подводница, награден със Сребърна звезда и Бронзова звезда. През 1967 г. е повишен в чин четиризвезден адмирал и е назначен за командир на ВМС на НАТО в Европа. Дядо му Джон Маккейн старши е командвал американските самолетоносачи в Тихия океан по време на Втората световна война.
Изобщо момчето е връзкар от всякъде.
Ако беше в България, щеше да чака татко да го уреди някъде на топло местенце. Ама нали си е тъпа американска кратуна, той постъпва другояче.
Маккейн влиза в Военноморската академия, където всяка година са му присъждани над сто наказателни точки (за нелъснати обувки и пр.). Представянето му не е добро, с изключение на предмети, които го интересуват, като английска литература, история и държавно управление. През 1958 г. завършва на пето място от долу нагоре. След завършването си МакКейн влиза в школа за военновъздушни пилоти. Самолетът му катастрофира в залива на гр. Корпус Кристи, Тексас, но той се отървава без наранявания. При друг случай Маккейн остава невредим след сблъсък с електрически кабели над Испания.
Както виждаш Маккейн не е бил оправен като наш Бойко, който е завършил училище с отличие.
През 1967 г. самолетоносачът Форестал, на който служи Маккейн, е изпратен да се присъедини към кампанията за бомбардиране на Северен Виетнам.
На 29 юли 1967 г. Маккейн за малко не е убит, когато случайно изстреляна ракета от изтребител F-4 Phantom на борда на самолетоносача удря самолета на Маккейн A-4 Skyhawk, докато Маккейн се е подготвял за излитане. Ударът подпалва самолета, а Маккейн се измъква от кабината и скача от носа на самолета на горящата палуба. Минута и половина след инцидента се взривява една от бомбите на самолета и Маккейн е ранен в краката и гърдите от шрапнел. Последвалият пожар убива 132 моряци, ранява 62, унищожава 20 самолета и отнема 24 часа за потушаването си.
Но на нашият Маккейн пак не му идва акъла в главата.
Вместо да кротне на някое топло местенце, той се присъединява към екипажа на самолетоносача Орискани и към октомври 1967 г. вече има 22 бойни мисии.
На 26 октомври 1967 г. Маккейн участва заедно с още 19 самолета в атака срещу ТЕЦ в Ханой. Самолетът на Маккейн е свален от съветска ракета земя-въздух СА-2 след като вече е хвърлил бомбите си. Маккейн получава фрактури на двете ръце и на единия крак. Пада с парашут в езерото Трук Бак, където почти се удавя. Около него се събира тълпа, която го оплюва, рита и взима дрехите му. Рамото му е смазано с приклад на пушка в рамото и е намушкан с щик в лявото стъпало и в корема.
Пленилите го виетнамци решават, че скоро ще умре и не го пращат в болница, но след като разбират, че баща му е адмирал се погрижват за него и обявяват пленяването му. Маккейн прекарва шест месеца в болница, губи 20 кг от теглото си и косата му побелява.
През декември 1967 г. е изпратен в лагер за военнопленници. През март 1968 г. е поставен в изолация, в която прекарва следващите две години.
През юли 1968 г. баща му е назначен за командир на американските войски във Виетнам. Виетнамците предлагат на Маккейн да го освободят преди пленниците заловени преди него, но Маккейн отказва, позовавайки се на Кодекса за поведение на американските въоръжени сили и убеден, че виетнамците ще използват случая за пропагандни цели.
През август 1968 г. започват мъчения срещу Маккейн. Той е завързван в неудобни пози и на всеки два часа е бит, като в същото време страда от дизентерия. Отново са му счупени кости, както и зъби, а надзирателите осуетяват негов опит за самоубийство.
След четири дена Маккейн подписва „самопризнание“, че е „черен престъпник“ и „въздушен пират“, но той използва надут комунистически жаргон и неправилен език, за да покаже, че изявлението е изтръгнато насила.
И до днес той не може да вдига ръцете си над главата заради нараняванията, които е получил тогава. Маккейн отказва да подпише второ самопризнание, заради което е бит три пъти седмично. Веднъж един от надзирателите тайно разхлабва въжетата, с които Маккейн е бил вързан, а когато дошла Коледа застава до него и рисува с крак кръст на земята. Маккейн по-късно разказва тази случка като пример за хуманност.
През октомври 1969 г. държанието спрямо Маккейн и останалите пленници се подобрява след като един пленник, освободен през лятото разкрил пред световната преса злоупотребите.
През декември 1969 г. Маккейн е преместен в затвора Хоа Лоа, след което е преместен и другаде, но условията като цяло са по-добри отколкото в началото. Той неколкократно отказва да се срещне с представители на американското движение против войната.
Маккейн е освободен на 15 март 1973 г. в резултат на Парижкото мирно споразумение.
Ето, виждаш ли какви кухи кратуни се напъват в момента да поемат управлението на разнебитените от голямата финансова криза Съединени щати!
Къде ще ги сравняваш ти с нашите ловки политически играчи!
Или с такъв чутовен народен герой като Бат Бойко!
Че да беше Маккейн наше момче, нямаше да яде бой във виетнамските пандизи, а щеше да врътне с пасвантите си някоя и друга голяма далавера и досега Виетнам вече да беше в американската орбита.
Ама тъпо и упорито парче си е тоя Маккейн и това си е!
Забележка. Надявам се, разбрахте, че се подигравам не на Джон Макейн, когото цяла Америка, а също и бившите му виетнамски тъмничари уважават като герой за неговата смелост и принципност, а на примитивната психика на много съвременни българи, които си мислят, че навсякъде по света, управниците са продажни шмекери и хора без достойнство като тях самите.
|
Похвално слово за Джон Маккейн [re: blood2]
