Ако мога да се намеся в разговора ви.

Тук опираме до целта на живота на всеки отделен индивид.

Ако целта е сливане с абсолюта, то Умът е второстепенен, маловажен!
Ако целта е самия живот, то Умът е първостепенен, важен.

А каква е целта? Всеки сам ще реши.

Моето лично мнение е, че достатъчно малко време пребиваваме във физическо тяло затова е необходимо да се радваме на живота подобаващо, т.е. да живеем като за последно.
Освен това, ако се замислим, не напразно ни е даден физическия живот.
Може би затова да изживеем всичко онова, което душата, Духът го знаят, но те нямат тази физическа възможност.

Аз избрах да живея живота си!
А смъртта, сигурен съм донякъде, няма да ме отмине.

Поради това, което съм избрал - отдавам особено голямо значение на Ума.

Това е.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите