Разбира се, че умът ни до голяма степен създава света, който е около нас.

Напълно си права, че той има творческа сила.

И именно това ни подвежда, да забравяме, че неговата мощ е единствено в полето на времето, на относителното. Защото той самият е част от това поле.

Често сравняват вечния всепроникващ Дух със Слънцето, а ума с Луната, която свети с отразена от Слънцето светлина.

Докато на човек му харесва да бъде пленник на времето и на условностите, той харесва игрите на ума и неговия вечно изпълнен със загадки полумрак.

Но ако почувства потребност да напусне полето на времето, за да се потопи отново във вечното и безусловно СЕГА, откъдето, както се твърди, е отпаднал от незапомнени времена, той трябва да каже завинаги сбогом на ума.

Защото това е безмълвен свят на чисто и непосредствено съзерцание в такова ярко съзнание, в сравнение с което и най-будния земен живот изглежда като мъчително сомнамбулно бродене в просъница.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите