|
Неотдавна на един мой съвсем коректен и конкретен въпрос Емир реагира доста странно:
Явно вие си играете игрички за разлика от мен.
Това че се страхувате да признаете убеждението си и вярата си е ваш проблем.
Не знам какви са вашите намерения. Интересуваме вашето убеждение защото е важно да зная какъв човек стой насреща за да знаея как да общувам с него по най-добрия начин. Към различните неща се подхожда по различен начин. Не може да общуваш с дете и с възрастен по един и същ начин. Различните неща изискват различен подход.
Когато свалите маската си, чак тогава ще коментирам твърденията ви.
Ето го и самият въпрос, който предизвика тази реакция:
Емире, все пак дай ми тълкуване на известния хадис, в който Мухаммед казва:
"Ще се раздели моята общност на 73 групи, а от тях само една ще бъде спасена”.
Ако приемем тези негови думи сериозно (а аз ги приемам сериозно), повечето мюсюлмани са на погрешен път и в отвъдното ги очаква горчиво разочарование.
И коя е тази група, която единствено ще се спаси?
От впечатляващия отговор на Емир разбрах, че за него религията е преди всичко колективен мироглед, своеобразен двубой за надмощие между различни социални общности. Именно поради това той иска да знае все пак аз за кой отбор играя, за да е наясно как да ми отреагира.
На него изобщо не му и хрумва, че има и друга, коренно различна позиция по този въпрос. А тя е, че истинската религиозност е винаги лична.
Защото човек се ражда сам и умира сам и съответно продължава сам по своя уникален път в отвъдното.
Разбирам, че Емир искрено смята себе си за образец за истински мюсюлманин, точно така, както Тимотей или Зара смятат себе си за образци за истински християни. И поради това е убеден, че и аз трябва да съм част от някаква религиозна общност, която обаче не желая да обявя публично.
Тъй като това негово предположение е абсолютно неверно, то реших, че е крайно време да отговоря искрено и изчерпателно на въпроса му, за да му дам възможност да разбере подхода ми към религиозната тематика.
Наистина преди време, макар и чисто формално съм имал взаимоотношения с различни религиозни общности, но поне от няколко години нямам абсолютно никаква потребност да бъда част от каквото и да било "истинско Божие стадо" - все едно християнско, ислямско или друго.
Спед моите близки приятели има изявени християни от различни конфесии, мюсюлмани (като сунити, така и шиити), хора с предпочитания към източните духовни традиции, а също и такива, които нямат специални интереси към религиозната тематика.
С всеки един от тях аз говоря на неговия език, но посланието ми винаги е едно и също:
Човек не се ражда по своя воля, не живее по своя воля и не умира по своя воля. Той никога не трябва да забравя, че е само временно на тази земя и рано или късно ще се наложи да я напусне.
Нещо повече. Никой не знае как и кога ще се раздели с живота. Това може да се случи след доста години, а може да го сполети съвсем скоро, дори още днес.
Ето защо препоръчвам на всички мои приятели да се доверят изцяло на Небето, на творческата сила, която ги е създала, и да се опитат да гледат на себе си и ситуацията си все по-панорамно - сякаш отстрани.
Така още приживе те ще станат като децата и по един естествен начин ще започнат да се чувстват "в света, но не от света".
Често ми се случва да им цитирам думите на Исус:
31. И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем?
32. Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това.
33. Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.
34. И тъй, не се грижете за утре, защото утрешният ден сам ще се грижи за своето: доста е на всеки ден злобата му.
ОТ МАТЕЯ СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ, ГЛАВА 6.
Относто моята лична духовна опитност в тази област Емир и всички останали следните мои постинги:
Надявам се, че след като Емир се запознае с тези материали, той ще е наистина наясно, че обвиненията му към мен, че преднамерено крия религиозната си принадлежност и си играя игрички с неизвестна цел е съвършено произволно и несправедливо.
Защото според мен наистина има разлика между християни, мюсюлмани, индуисти и будисти, но няма никаква разлика между един истински християнин, един истински мюсюлманин, един истински индуист и един истински будист.
Защото вечната Истина е само една и всеки, на когото тя се е разкрила дори в най-малка степен, е принуден да я изрази на езика на своя народ и своето време.
|
Към Емир: Религиозността - лична и колективна
