|
Нямам никакво намерение да правя теологичен разбор на тези две световни "аврамитски" религии.
Техните заслуги към цивилизацията са несъмнени. Извършените в тяхно име престъпления са многобройни и често пъти направо чудовищни.
В основата на тези две религиозни традиции се намират двама, привидно с нищо незабележителни човеци.
Младият полуграмотен еврейски дърводелец Исус и неграмотният арабски камилар Мохамед.
За разлика обаче от Мохамед, който е гледал на себе си единствено като обикновен човек, посочен от Бога за Негов посланик, Исус се е смятал за "Син Божий”.
Това са два коренно различни начини за осъзнаване на мястото на човека в света и на неговото върховно призвание. Ако истинския мюсюлманин, подобно на Мохамед, се осъзнава единствено като предан слуга на най-щедрия, милостив и всемогъщ Господар във Вселената, истинският християнин осъзнава себе си, подобно на Исус като Син Божий, като божествен в самата си същност.
Достатъчно е да сравним категорично отказващия да се защити от издевателствата на властниците върху него Исус с победоносно завърналия се в Мека начело на своите войни Мохамед, за да усетим, че между тях има доста малко общо.
Царството на Исус "не е от този свят", докато това на Мохамед е преди всичко свързано именно с "този свят”.
За да разберем на какво се дължи тази очевидна разлика, нека да си спомним как някога еврейските първосвещеници и книжници с пълната подкрепа на по-голямата част от своя народ и със съдейството на царя на Юдея и римския наместник в тази провинция осъждат един напълно невинен и добронамерен човек на смърт чрез разпъване на кръст.
По всички традиционни правила на играта, с това случаят би трябвало да бъде приключен завинаги. Още повече, че шепата ученици на Исус се разбягват и укриват, за да не пострадат и те на свой ред. Най-пламенният от тях Петър дори публично отрича на три пъти дори да се познава с Исус.
Едва по-късно в неговите ученици заговаря съвестта и мъчителното чувство на гузност за страхливото си и недостойно си поведение.
И се случва истинско чудо!
Тези най-обикновени хора се преобразяват. И успяват за кратко време да преобразят подобно на тях самите още много други хора.
Колкото и да е невероятно днес стотици милиони хора смятат, че Исус е бил Син Божий и гледат на него като на свой Спасител.
Оказва се, че интелигентният еврейски народ е сбъркал. Неговите книжниците и първосвещеници също. Царската му власт също се оказва компрометирана. Дори безпристрастният по презумпция римски закон се компрометира със своето безпринципно огъване пред политическата целесъобразност.
Един напълно невинен човек е екзекутиран след жестоки мъчения като редови престъпник.
От това развитие на нещата могат да се направят много и най-различни изводи.
Тук обаче аз ще се огранича само с един единствен и твърде неочакван извод.
А именно, че Живият Бог живее единствено в сърцето на всеки отделен човек - само там и никъде другаде!
Що се касае до този "Бог", на който се кланят властниците - светски и духовни, както и немислещата заслепена тълпа, той винаги е бил жадно за кръв отмъстително чудовище, готово да стъпче всеки, който се изпречи на пътя му.
Именно този "Бог" на царе, патриарси и финансови олигарси Исус е нарекъл "Господарят на този свят”.
За да се разграничи напълно от този "Бог", той е заявил, че неговото царство не е от този свят.
Поради това всеки път, когато дадени власти посегнат произволно на личната свобода на който и да е човек в името на някакви уж възвишени и защитавани от тях колективни идеали, те изпадат в положението на мъчителите и екзекуторите на Божия син с всички произтичащи от техния тежък грях последици.
Защото в известен смисъл всеки човек - без значение вярващ или не - е Син или Дъщеря Божия и всяка несправедливост, която един властник се осмели да стори дори и на "най-малките" и безпомощни хора е престъпление срещу всички имащи съвест хора, престъпление срещу самия Син Человечески и Син Божий, наречен Христос, едно престъпление, което рано или късно неминуемо ще даде горчиви плодове.
Именно осъзнаването и защита на святостта на всеки отделен, дори и най-малък и безобиден човек е същността на християнството, а не обърканите схоластични богословски доктрини за Светата Троица, святостта на Църквата като земна институция и т.н.
За голямо съжаление преобладаващата част от мюсюлманите и в миналото, и в наши дни, са твърде далеч от осъзнаването на дълбоко човечния смисъл на посланието на иначе изключително почитания и от тях Исус.
За тях ислямът е само колективна вяра, от която те очакват да им помогне в борбата за оцеляване на този свят.
Понастоящем много хора в християнска Европа, отхвърлят религията като заблуда и Бог като създадена по образ и подобие на земния човек небесна карикатура. Те също така се отнасят крайно отрицателно към християнската църковна традиция с нейния фалш, лицемерие, непонятно високомерие и историческа обремененост.
Колкото и да е странно, според мен, днес немалко атеисти в нашите страни са много по-близо до живия Бог, който живее единствено в сърцето на човека и се проявява като негова съвест, отколкото служещите на Господаря на този свят църковници и готовите да се самовзривят в името на Аллах ислямски камикадзета.
Редактирано от Aлekc на 03.07.08 05:14.
|
Християнство и ислям
