|
Тема |
Наистина ли "Сънят е по-малкият брат на Смъртта"? |
|
Автор |
Aлekc (Необвързан) |
|
Публикувано | 30.06.08 11:43 |
|
|
Според древните гърци, след като умрем, ние ще пресечем реката на забравата Лета, ще пием от нейните води и ще забравим напълно земния си живот.
След това, когато настъпи време за ново раждане, ние пак ще пресечем граничната река Лета, ще пием от нейните води и отново ще забравим за предишния си живот.
Всъщност всяка нощ, когато заспим дълбоко, ние пресичаме нашата малка лична река Лета и забравяме за себе си и за света, в който сме живяли по време на будност.
Затова древните са наричали съня по-малък брат на смъртта.
И двата процеса - съня и смъртта - са пречистващи и обновителни. Всяко заспиване е "умиране" и всяко събуждане - ново "раждане".
Който иска да изучи как закона на карма управлява процеса на преражданията, ще направи най-добре да разглежда всеки свой ден - от събуждането си до заспиването си - като отделно свое "прераждане".
Вместо да гледаме прекалено сериозно на преходните си личните връзки и задължения в този свят, е по-добре да "помолим" своя Небесен Отец - както съветва Исус - да опрости "дълговете" ни така, както и ние опрощаваме "дълговете" на своите длъжници към самите нас.
А нашият "Небесен Отец" представлява вечно съзнание от съвършено чиста от всякакви примеси жива Светлина, едно неизменно космическо СЕГА, което не познава минало, настояще и бъдеще. Един вечен океан от чиста светлина, от който нашето индивидуално съзнание е само една временно отделила се "капка".
Блаженството на дълбокия сън е безплатен образец на съзнателността,
на която се наслаждават Знаещите -
дори когато те извършват своите земни задължения,
Бог ги притегля към Себе Си и те не се тревожат за каквото и да е.
Без каквото и да е съзнателно желание от тяхна страна,
те откликват на Бога, подобно на ехо.
Мигът в който поглеждаш навътре
е подобен на свалянето на булото на красива невеста.
Постоянната будност е като любовно единение с нея.
Всички гости на сватбеното тържество
виждат невестата забулена,
единствено нейният Възлюбен остава насаме с нея.
Мнозина са тези, които са зървали Реалността забулена,
но малцина от тях са били поканени да споделят ложето и.
Джалал ад-Дин Руми (1207-1273)
|
| |
|
|
|