|
Как мислите - опасни ли са ересите?
Според мен много, много опасни.
Съдете сами.
През 2001 г. излезе български превод на книгата на френския изследовател Мишел Тардио "Манихейството".
Научен редактор на превода беше архимандрит доц. д-р Павел Стефанов.
В своя предговор към книгата архимандрит доц. д-р Павел Стефанов пише:
И досега на български език липсва каквато и да е научна информация за една угаснала световна религия - манихейството. За нас, българите, тя е от особен интерес, защото от нея произлиза павликянството, чиито клонове са богомилството и катарството. Бъдещата ми книга, която вероятно ще бъде озаглавена Ялдаваот: История и учение на гностицизма", ще съдържа глава за манихейството.
Почти седем години по-късно обещаната от архим. Павел Стефанов книга върху гностицизма е вече факт. Поне аз си я купих преди два дена.
На задната корица на книгата четем следното:
-Знаете ли, че... гностицизмъте слабо известна религия, която възниква заедно с християнството и няколко века успешно му съперничи?
-Знаете ли, че... някои прабългарски племена в Средна Азия възприемат манихейството?
-Знаете ли, че... богомилството не е оригинално българско явление, а е клон от вечнозеленото дърво на гностицизма?
-Знаете ли, че... от гностицизма са повлияни ислямът, алхимията, розенкройцерството, масонството, руското старообрядство, сциентологията, мормонството?
Тази книга ще Ви разкрие истината за многообразието на форми в ранното християнство и тяхното влияние през вековете.
Ето и едно читателско мнение за книгата, към което изцяло се присъединявам:
Книгата е много задълбочено изследване по проблема, което е поднесено на достатъчно достъпен език. Така това многогодишно научно изследване е достъпно и за читателите извън строго академичните среди. Горещо препоръчвам!
От книгата на архим. Павел Стефанов научаваме, следното:
Както отбелязва големият руски философ Алексей Лосев, пасхалният канон на св. Йоан Дамаскин е построен върху идеята за унищожаването на ада и прекратяването на страданията на грешниците в него. Апокатастасисът е осъден на Петия вселенски събор в Цариград през 553 г. - с. 291.
Авторът отбелязва, че отхвърлянето на църковния догмат вечния ад и вечните адски мъки на грешниците се споделя и от големия руски религиозен мислител Владимир Соловьов, от свещ. Сергей Булгаков, римокатоликът Ханс Урс фон Балтазар и протестантът Карл Барт.
Соловьов стига дотам, че нарича евангелското учение за вечността на адските мъки "гнусен догмат". Англиканската църква отхвърля официално вечността на ада през 1995 г...
Моят преподавател по етика в Духовната академия проф. д-р Иван Панчовски също беше привърженик на тази ерес. Нейни адепти са и някои модерни руски богослови. Крачка към апокатастасиса направи и Вторият Ватикански събор (1962-1965). Според него хората, които не познават евангелието, но търсят Бога искрено, могат да постигнат "вечно спасение". - с. 292.
Както виждаме авторът стои на твърди православни позиции. Той дори не се колебае публично да се разграничи от своя преподавател по етика в Духовната академия проф. д-р Иван Панчовски и да го обвини в ерес.
Затова бях силно впечатлен от един неочакван текст в книгата, от който се вижда ясно, че манихейската ерес е пуснала корените на съмнението дори в душата на един такъв твърд съвременен православен мислител като архим. Павел Стефанов.
Привеждам въпросният текст без коментар:
За хората от ХХI век манихейското учение и особено неговата космогония изглежда фантастична и абсурдна, но е знаменателно, че напоследък нейните митологеми се потвърждават от модерната наука. Твърдението, че нашият материален свят е създаден след всемирно блудство от труповете на мъртви еони, се оказва некрофилски поетичен образ на едно сензационно откритие.
Проф. Харалд Леш от Мюнхенския университет установява, че преди 4,5 милиарда години, когато се заражда Слънчевата система, в непосредствена близост до нея избухва "супернова" - стара звезда, която приключва съществуването си. Тежките и елементи политат към зачеващата се наша планетна система и се извършва един космически оплодителен процес. Изчислява се, че 92% от елементите на Земята са дошли от тази умираща звезда.
Но как Мани е могъл да узнае нещо, което е станало милиарди години преди него? - с. 230.
|
Опасни ли са ересите?
