Ето още малко:
Вие сте дървото на Живота. Пазете се, да не се делите на части и парчета. Не отделяйте плода от плода, листа от листата, клонката от клоните, не резделяйте и по признак: Ствола- от корените, или дървото против майката – земя. А точно така постъпвате, когато обичате една част повече от останалите , или вместо останалите.
Вие сте Дървото на Живота. Навсякъде са корените ви. Вашите клонки и листа са навсякъде. И на устата на всички са вашите плодове. Каквите и да са плодовете на това дърво, каквите и да са листата и клонките му, и корените му- това са си неговите плодове, листа и клони, и корени. И ако искате, дървото винаги да дава сладък ароматен плод, ако искате то постоянно да е стройно и зелено- следете соковете, които захранват корените му.
Любовта е сокът на Живота. А Ненавистта – гнойта на смъртта. Но любовта, подобно на кръвта, трябва да струи във вените без прегради.
Щом притиснете вената и ето- застоялата се вече кръв носи със себе си заплаха и беда.
А какво е Ненавистта, ако не Любов, която са притиснали, на която са поставили преграда, и така са я направили смъртоносна отрова за този, който я е изпратил и за този, за когото е предназначена? Болни са и двамата- изпитващият ненавист и този, в когото тя е прицелена.
И това много ми харесва, въпреки, че не ми личи да се съобразявам с него:
Пазете се, мои спътници, от кудкудякащата добродетел. И както затваряте устата на позора, така и на честта езика попридърпайте. Защото кудкудякащата чест е много по- лоша от мълчаливото безчестие, а шумната добродетел – по- лоша от нямото беззаконие.
Пазете се от многото говорене. От хилядите произнесени думи една е, която е наистина необходима.
От хилядите запечатани думи, всъщност една е, която е наистина необходима. Всички други са разход напразен на хартия и мастило, и напразна загуба на ходене в оловни обувки, вместо полет с крилата на светлината.
|