|
И така.
Относно виждането си за Библията на няколко пъти направих опит да изразя позицията си. Но изглежда не съм успял да предам яснота на казаното от мен. Ще го изложа така:
1. Оригиналите на Тората, и другите божествени писания са изпратени на хората от същия този Бог, в който вярваме и аз и ти.
2. През вековете последователите, поради различни социални или икономически причини (липса на писменост и трудно достъпни материали за нея, войни, гонения, преселвания, опожаряване на градове и т.н) не са успели да запазят това слово във вида, в който им е дадено. Но тук не трябва да се разбира, че се е загубило всичко. Просто при събирането на текста в по-късните периоди, който първоначално е предаван от уста на уста се е получило едно неизбежно примесване на човешкото слово с божествения текст. За това говорят и въпросните противоречия, които няма как да са от Бог, който не може да забрави какво е казал и после да твърди нещо друго.
За да добиеш по-ясна представа ще споделя с теб едно мое преживяване. Когато бях още ученик дойде един възрастен ходжа да замести преподавателя ни. В междучасието започна да ни разказва: „Прочетох в Корана нещо което страшно ме заинтригува и то е, че ако поставиш Корана върху едно дърво, то дървото ще се напука и разцепи...” Замислих се какви ги приказва тоя, но впоследствие ми светна от къде му е дошла тази идея и го попитах дали не говори за този стих: „Ако бяхме низпослали този Коран над една планина, щеше да видиш как от страх и смирение (пред божественото откровение) се разцепва (на парчета)...” [Сура 59:21]. И той радостно възкликна: „Да, да! Точно това е дето бях чел.”
Ех, казах си аз. Де е Ямбол, де е Истанбул. Но човека си е възрастен, нормално е да забрави, да се обърка или да не разбере нещо. Той нямаше лоша умисъл да ни подведе или да ни научи на нещо неправилно. Просто предаваше със свои думи онова, което бе разбрал, но за съжаление в случая доста изкривено и преиначено.
Та помисли сега така. Присъствието дори на един подобен човек във веригата, когато през вековете стиховете на Библията са предавани устно и по памет, какво щеше да се получи накрая. Колко от достигналото до нас щеше да е вярно и колко щеше да е изкривено от замисъла си. Имаме ли гаранция, че всеки човек от веригата е разбрал правилно това, което е чул или е предал буква по буква всичко достигнало до него? За съжаление, ако трябва да сме обективни, колкото и да ни се иска да е така, нямаме. В природата на човека е да забравя, да греши, да се подвежда, да се обърква, да не разбере нещо и впоследствие да го предаде така, както мисли, че е правилно. Самите противоречия в съвременния текст на Библията ясно говорят за това, че не всичко достигнало до нас е предадено както трябва.
Да си призная с учудване бях свидетел колко яростно защитаваш тезата, че нищо от Библията не е променено, че няма противоречия следствие на човешка намеса, че всичко е така както трябва да бъде. Дето се казва от девет кладенеца вода носеше за да докажеш правотата си, да ме убедиш в истинността на всичко което приемаш за вярно... но едва ли би могла да сложиш ръка на сърцето си и да кажеш, че всичките обяснения които трябваше да ме убедят в правотата на вярата ти, задоволяват и теб самата. Колкото и да се опитваш да закърпиш някои неща и ти самата виждаш, че не става и не се получава някакси. Разбирам те напълно, ако бях на твое място може би и аз щях да постъпвам така. Но все пак не мисля, че не е правилно осъзнавайки неправдивостта да се опитваш да докажеш, че е самата истина. Какво му костваше на Falange да каже, че Йоан може да се е объркал. По добре ли стана като оклевети Исус изкарвайки го лъжец и приемайки думите на Йоан за чиста и божествена истина. Не беше ли същото това чувство и убеждение, че си прав въпреки всичко, което попречи на Сатаната да се поклони на Адам и да признае неговото величие. Задаваме ли си въпроса до къде, как и до колко трябва да отстояваме позициите си. По какъв начин търсим истината и защо си мислим, че сме я намерили. Ако гордостта ни пречи да признаем и да погледнем обективно, какъв е смисълът да доказваме колко неотлъчно следваме божествените повели...
Що се отнася до въпросите ти, (явно си намерила от някъде „готови противоречия”). Ако беше показала същото отношение както и към стиховете от Библията които така убедено защитаваше може би нямаше да ти се наложи да ги зададеш. От разсъжденията и начина ти на анализиране достатъчно ясно личи, че мисловния процес при теб е на доста високо ниво, дори си мисля, че ако се напрегнеш малко ще дадеш по-добри отговори на въпросите си даже и от мен.
И така за първия стих. Ако го разгледаме в контекста му [5:41-48] става ясно следното: Някои от хората на Писанието, приемайки че е божи пратеник идват при Мохаммед с молбата да отсъди между тях (даден теологически или социален въпрос). Но след като отговора не им харесва те се отвръщат, упорстват или изопачават думите му в своя полза. Тези техни действия огорчават Пратеника и затова Аллах обръщайки се към него в Корана един вид му казва: „не се натъжавай, че правят така. Щом не приемат това слово да вършат каквото намерят за добре според книгите, които са им в ръцете, а когато дойде деня когато всички ще се върнете при мене аз ще им разесня разногласията.
За втория стих 4:136 когато се казва да вярваме в Писанията, които са низпослани преди Корана се има в предвид да се вярва, че наистина са изпратени от Аллах. А не да се приема написаното в тях. На доста места в Корана се набляга над това, че той е потвърждаващ истинността на предходните писания; че са изпратени от същия този Бог, който е низпослал и Корана, но също така и ясно е казано, че тези писания вече не са във вида в който са били първоначално и истинското божествено слово се е променено. По-горе се спрях над позицията си за Библията. Всъщност това е и позицията на Исляма. Мюсюлманите не отричат, че Тората и останалите Писания са изпратени от Аллах, но тъй като ги приемаме за преиначени впоследствие не сме длъжни да се съобразяваме със законите в тях. В този ред на мисли, ако се бяха запазили в оригинал и не се бяха променили някои неща с времето, какъв щеше да е смисълът Бог да праща нова книга.
За третия стих 6:34, който споменаваш, се отнася само за Корана. Като последна книга Бог дава обет, че той ще бъде запазен до Края и нищо няма да се изопачи и промени от него. Това е ясно изразено в стих 15:9, където Аллах казва „. Наистина Ние низпослахме Напомнянето [Корана] и Ние непременно ще го пазим.” Към тълкуването на този стих Фахреддин Рази казва: „Аллах има обет към всяка общност и техния пратеник (стих37:171). Обетът на Аллах, който дава сам на себе си към Мохаммед и мюсюлманите е, че ще опази тази последна Книга непроменена до Края.
Всичко добро и ако съм пропуснал нещо важно кажи
(2:44)
|
Re: имам въпрос [re: Zara_83]
