Здравей и ти Zara_83!
Всъщност въпросът за Параклетус, превеждан от гръцки като Утешителя е много широк. (Някои мюсюлмански изследователи наблягат над идеята, че самата дума е променена за да не противоречи на основната идея и да не се появяват двусмислия и изкуствено е даден смисъл на Светия Дух, но в оригинал е Периклетос, което значи Славен и е точния превод на името Ахмед на арабски и отговаря на стиха споменаващ известието на Исус за следващ Пророк: "И рече Иса, синът на Мариам: “О, синове на Исраил, аз съм пратеник на Аллах при вас, да потвърдя Тората преди мен и да благовестя за пратеник, който ще дойде след мен. Името му е Ахмад.” А когато [Мухаммад] им донесе ясните знаци, рекоха: “Това е явна магия.” Коран 61:6. Също така Аллах казва за Мухаммед: "и не говори той от себе си. Това е само откровение, което [му] се разкрива. Коран 53:3-4) . Ако ти е направило впечатление, тези които застъпват тезата, че се говори за следващ Пророк наблягат на едни стихове от Евангелието на Йоан, а тези които застъпват идеята, че се говори за Светия Дух наблягат на други. Оттук възниква и парадокса на разглеждания въпрос. Защото на описания Утешител са придадени както чисто човешки качества (които не са характерни за Светия Дух, като изпълняване на заповеди, изпълняване на същата мисия като Исус и т.н) така и божествени, които ти изброи. В този си вид при липса на воля на едната страна да отстъпи спора може да продължи до безкрай, което от своя страна го прави и безсмислен. След като ти си убедена пред съвестта си, че си права и не те притесняват "въпросителните", около това известие на Исус мисля, че няма смисъл да се задълбочаваме. Трябва отворено сърце за Истината, както казваш ти. Що се отнася до моето разбиране, Исляма не е изграден върху този преразказ на Йоан, че да защитавам становището си до последно. За мен оригиналното слово, изпратено от Бог на Исус се е загубило, останали са разказите на следващите поколения. А погледа ми над този стих е с идеята, че все пак между редовете се е запазило нещо от оригиналното, което да загатва за истината и което би трябвало да замисли тези които вярват в него. Все пак на доста места в Евангелията се споменава, че Исус е проповядвал Божието слово, но до наши дни са достигнали по-скоро очерци и отделни моменти от живота му (при това различаващи се един от друг), а той не е проповядвал автобиографията си.
За да разбереш напълно идеята ми може би трябва да се поинтересуваш от начина на съхранение на Корана, неговата същност и какво представляват хадисите. Ако трябва да направим едно паралелно сравнение, то Евангелията може да се сравнят с хадисите, в които се разказва за живота на Мохаммед, за нещата които е вършил и т.н. Но хадисите при нас са около 18 тома. Те са следващото, което ни обвързва след Корана, но там въпросът е малко по-деликатен. Макар да е положен огромен труд за да се изчистят лъжливите към хадисите винаги трябва да се гледа с доза резервираност. Те са събрани едва около 200-300 години след смъртта на Мохаммед в един период на размирици, когато доста противници на религията са започнали да измислят хадиси за да очернят Исляма сред масите или за да се облагодетелстват по някакъв начин. Във връзка с това се е обособила цяла наука занимаваща се с разглеждането на хадисите.
А що се отнася до Корана той е само Божието слово. За да избегне възможността някой случайно или по невнимание да вкара думи негови думи към текста на Корана, той изрично е забранил да бъдат записвани думите и разясненията му, които не са част от стиховете на Корана, който му се е низпославал.
В общи линии разбиранията за Божествено слово за мюсюлманите е това.
Малко по-късно ще обърна внимание и над другите ти въпроси.