арианството не е било преобладаващо, но е било силно разпространено сред висшите среди на клира. на събора присъстват не само епископи, ами и миряни. има четири "партии", като две са ариански, една - православна и една от по-прости хора, без много богословски познания, но със силна вяра.

константин предлага думата единосъщен, нищо че я няма в светото писание. след като атанасий вече е доказал, че сина е равен на отца, но е трябвало дума, с която да се формулира това равенство. спорът е стана по-скоро граматически, отколкото богословски.
когато арий е отивал на събора той е смятал, че ще докаже на всички, че е прав, но след като това не стана, а го оборват, не се отказва от учението си, нито поседователите му, което довежда вече до сериозни кофликти. а самия император се кръщава от ариански епископ и помага на арианите. арианството изчезва повече от половин век след събора.
няма римска католическа църква по това време - църквата е една, а константин е точно човека, който мести столицата в константинопол, тъй че едва ли е приемал сантименти относно рим.

но няма да обяснявам пак единосъщието, има го отговорите ми към агримония. можеш и да прочетеш малко информация за християнството, след като си тръгнал така убедено да говориш за него.

трябва да видя кога е издаден този материал на Ватикана, че пише такива работи в него. и други са го цитирали. археологията, обаче, се развива бързо. от четвърти век са най-ранните пълни текстове на библията и особено новия завет - нормално, преди това е нямало финансовата възможност да се пишат и превеждат в големи количества. има, обаче, намерени откъси, които на практика съвпадат със съвременните текстове.

човекът, според православното учение, е бил създаден доста по-различен отколкото е в момента, без грях и с потенциал за вечен живот. в резултат на грехопадението човек става смъртен и Христос с въплъщението си изкупва този грях.
преди него всички души са отивали в ада, но Христос е слязал там и ги е извел. на края на времето бог ще си ги съди. нас също ще ни съди: тези, които са имали досег с Христос, обаче, ще бъдат съдени и за това дали са повярвали или не. особено ако не са повярвали поради някакви егоистични причини, от гордост и суета. но в крайна сметка съда е Божи, той ще решава, ние не трябва да съдим ближния си, трябва да гледаме себе си.

така по-общо казано.

ако ми позволиш нещо за исляма - за мен той не е вяра, а закон, близък до еврейския, почерпен от начина на живот на арабите в пустинята. не е претърпял голямо развитие, даже малитвите му са задължиелно на арабски и налага арабски начин на живот. не виждам причина някой не-арабин да го приема в сегашния му вид.
мохамед вероятно не е бил съгласен с отмяната на законническия подход - правиш това, това и това и си спасен. (да речем - трепеш неверници) създал е строга и просто религия с доста практични правила. за времето си е била напредничава, ислямските държави са се развивали и процъфтявали, но в крайна сметак е надделял фанатизма и антагонизма към всичко останало.

исляма е прозелтски - унищожава всичко остаало и налага свои обичаи. въпреки опитите на византия и рим да го превърнат в свой инструмент, християнството е запазвало индивидуалността на народите, превръщало е техните ритуали в свои, като е премахвало само вредните - като човешки жертвоприношения, например.
много дълго време хриситяните са излизали от презумпцията, че този свят все пак е създаден от бога и хората по света, без да имат прекия контакт с бог, са черпели от мъдростта на творението му и не всичко, което са създали е лошо. днес вече не е така - особено в някои деноминации. но в исляма това никога не го е имало: наложи ли се, жените слагат арабски фереджета, с арабски украси, хората се молят на арабски, спираш да си бършеш гъза, не ядеш свинско. нищо чудно, че повечето българи под турско са се съпротивлявали - да приемат исляма е било до стнанат нещо съвсем друго от това, което са. да престанат да са българи.

не знам ти как си приел тая религия, но ще ми е много трудно да те разбера.