Здрасти Ayyildiz .
Кой е правилния според теб начин (метод) за намиране на Истината
Понеже сме вярващи си, нормално е да си пишем като такива.Вярата за мен е на4ина за достигане на Истината.Тя е основа и стимул за търсещия.Дори и "невярващите" са уверени в свои или други нау4ини изводи,хипотези които в даден момент не могат да се докажат ескпериментално.Защо?Еми ето пример: Ти толкова вярваш 4е си в Истината,4е нищо не би те разубедило (аргументи,факти,4удеса)Твоята вяра е твоя истина.Моята вяра е моя истина.Въпроса е:Защо има две крайно противостоящи разли4ни Истини?И то при вярващи.Това което пре4и на Истината,не е самата вяра, а самозаблуждението,егоцентризма,гордоста,твърдоглавието и т.н.Истината не е субективна,но ние я превръщаме в такава.Не ме разбираи погрешно.Аз не ти казвам, 4е твоята вяра е разли4на от моята ,това което ти казвам е 4е твоята вяра в ИСТИНАТА е разлли4на ,в конретни примери.,в познанието.На познанието се базират една 4аст от 4овешкия характер, ,а друга 4аст до голяма степен се изгражда от социалната средата на възпитание.(семейство,у4илище,колеги, и т.н).Влизайки в контакт с обществото,4овек не просто опознава,а изгражда навици общо- приети на държание., изгражда ли4ност с емоции,4увства,съзнание.....къде му е мятото и какво представлява той,...и т.н... не само интелект.Взаимства,копира от себеподобни.Това е така докато не стане свободен,независим, творец.Истината е в свободата,независмоста е в самоконтрола(въздържане от лошо и грях),а твор4етвото са "плодовете" от извървяния път.Истината е в вярата,въздърженето от грях и следствията върху работата в околните като дела
Как разбра, че с отричане на познанието и разума си намерил правилния начин
Не,неотри4ам познанието,още пове4е разума.Просто го поставям на правилното място,след вярата.Децата когато се раждат вярват на вси4ко.Докато не ги излъжат няколко пъти,но дори и тогава продължават да вярват в дядо коледа,супер мен и тем подбни. И двамата имаме вяра, но разли4но познание.При вси4ки слу4аи и на двама познанието не е достат4но, и се припрокрива от вярата.До тука имаме: освен непълно, познанието е и разли4но.Вярваики ние защитаваме вярата си, търсейки доводи с разума.Разума изказва вярата, за да я демострира.Или заемаики твърда позиция с ВЯРАТА според не- пълното знание,ние търсим доводи с разума за да убедим "противника" като търсим пролука в познанието.Пак се отпеснах......На въпроса.......Това върху което исках да наблегна е, 4е в света има много знаещи и можещи хора, но атейсти.Ако ти искаш да имаш познание, стани у4ен.Ако искаш и да си у4ен, то нека вярата те ръководи към познанието,а не познанието към вяра.
Замислял ли си се за какво служат разума и познанието тогава ако не са за да се уверим, че сме на правия път или да ни покажат вратата към него.
При нас, не е важно колко си умен, а колко си вярващт.При нас не е важно дали си у4ен,а колко си искрен като у4ен..Не е важно да имаш знание, а за какво го използваш, ако го имаш.Ако имаш знание,за да лъжеш, по добре за 4овека е, да е глупав.....Пътя се върви са вяра,вратата се открива с разум.Имате много у4ени.....еее уверихте ли се?
ПС.Когато ,аз не знам какво е разумно и постъпвам спрямо моето знание,съвеста е тая която ми говори за правда.Когато ,съм сгрешил се обажда
|