той, логосът, словото, божествения замисъл, информацията, е роден от отца преди всички векове, извън историята, преди времето. под роден се разбира, че не е създаден, а винаги си е съществувал.

вече в историята, нашата, човешката, той, логосът, е въплътен като човек, чрез онзи неясен свети дух, за да изкупи първородния грях. за него предполагам знаеш, ти си образован човек. всъщност, зависи какво си чела, защото православното и католическото разбиране се разминават.

ще опитам да дам единпример, но не бъди много критична: в момента дефакто четеш от екрана на един копютър, но всъщност разговаряш с мен. словото ми, без никога да си ме виждала ин пърсън, стига до теб и ние общуваме. словото, мислите ми, са част от мен, без да са мое творение. без да са създадени от ръцете ми, да речем.
по същия начин логосът на иначе непостижимия бог стига до хората.

трите лица са образи на бога, негови проявления. както един човек може да се прояви чрез думи, дела, чрез самото си съществуване. не го разбирай буквално и материалистично.

това е сложна материя. сам Христос отказва да говори за небесните работи, защото просто не са за хора. не им влизат в работа. на фона на това гностиците, кой знае как, решават че знаят колко небеса има на небето, колко и какви ангели и т.н. ти нали си гностичка, сигурно си по-наясно.

хубаво, обаче хората искат да знаят и им е било обяснявано на прост език - ето бог, когото и предстваят за човек, имал син, хората били лоши и го убили и т.н. в нашите народни предания бог е старец, който навремето ходел по земята, но когато убили сина се обидил и се качил на небето и започнал да праща злини. но дори без някакво подробно разбиране или с поглешно такова, хората са си вярвали, надявали са се на Христос, изповядвали са се и са се причастявали, и най-важното - живеели са както трябва (някои), което от християнска гледна точка е достатъчно, защото за спасение не е нужно всичко за божествените взаимоотношения да ти е ясно.