Казаното тук не важи за посветените и техните школи. Защото по степента на тяхното развитие те изпреварват тяхната епоха. И за приемането в такива школи решава не възрастта, а обстоятелството, дали този, който трябва да бъде приет, е добил в своите минали прераждания способностите, които му позволяват да приеме една по-висша мъдрост. Доверието, което се оказваше на посветените и на техните представители през време на Атлантската епоха, се основаваше не на богатството на техния личен опит, а на античността на тяхната мъдрост. При посветения личността престава да има значение. Той стои изцяло в служба на вечната мъдрост. Ето защо за него също не важат характерните особености на определен исторически период.

Докато логическата мислителна способност липсваше на атлантците (особено на първите атлантци), чрез тяхната високо развита памет те притежаваха нещо, което придаваше особен характер на всички техни действия. Обаче със същността на една човешка способност винаги са свързани други способности. Паметта стои по-близо до по-дълбоката природна основа на човека, отколкото мисловната способност и във връзка с нея бяха развити други способности, които бяха също по-близки на онези на по-нисшите природни същества, отколкото съвременните човешки способности. Така например атлантците можаха да владеят това, което се нарича жизнена сила. Както днес от каменните въглища се извлича силата на топлината, която се използува като двигателна сила при нашите транспортни средства, така атлантците знаеха, как да поставят семенната сила на живите същества в служба на техните технически уреди. Можем да си съставим една представа за това, за което става дума тук, чрез следното. Нека да помислим за едно житно зърно. В него дреме една сила. Тази сила прави, щото от житното зърно да израсне цялото житно растение, стъбло, листа и клас. Природата може да събуди тази намираща се в зърното сила.
Съвременният човек не може да стори това чрез своята воля. Той трябва да посее зърното в земята и да остави на природните сили да произведат “събуждането”.

Атлантецът можеше още и нещо друго. Той знаеше, как да направи, за да превърне силата на един куп зърна в техническа сила, както съвременният човек може да превърне силата на топлината от един куп каменни въглища в една такава енергия. През време на Атлантската епоха растенията се отглеждаха не само за да бъдат използувани като хранителни средства, но също и за да поставят дремещите в тях сили в служба на съобщенията, търговията и индустрията. Както ние имаме устройствата да превърнем дремещата в каменните въглища енергия в двигателната сила на нашите превозни средства, така и атлантците имаха механизми, с които те "изгаряха" - така да се каже - растителните семена и с помощта на които жизнената им сила се превръщаше в технически използваема сила. Така бяха привеждани в движение летящите на не голяма височина над земята превозни средства. Тези превозни средства се движеха на една височина, която беше по-малка от височината на планините от Атлантската епоха и имаха механизми за управление, чрез които можеха да се издигат над тези планини.


Р. Щайнер