Псалм 90:10
Дните на живота ни са естествено седемдесет години или даже, гдето има сила, осемдесет години; Но и най-добрите от тях са труд и скръб; Защото скоро прехождат и ние отлитаме.

Или (свободен превод):
"Дните на живота ни са 70, а при повече сила - 80, надменността им е суетна (преходна) и лъжлива, защото те бързо прехождат (мярнат се само, като лъх са) и ние умираме (и отлитат - годините!)."

За да разберем правилно цитирания от теб текст на Бит. 6:3, ще си позволя да дам малко допълнение-разяснение (различен превод): "За да не съди Духът Ми дълго (!) човека, тъй като той така и така си е плът(ски), нека бъдат дните му 120 години."

Някои приемат, че става въпрос за времето до потопа, но аз мисля, че нещата са верни и в двете посоки. Бог съкрати живота на хората, за да не грешат дълго, защото:
Яков 4:5
Или мислите, че без нужда казва писанието, че Бог и до завист ревнува за духа, който е турил да живее в нас?

Това бе огромна милост към човечеството, за да не греши по 700-1000 години, а само в една десета от живота си, но на нас май ни стига и този кратък период, за да съгрешим за целия онзи живот, който са имали древните.
А, може би, наистина не смогваме да грешим толкова много за толкова кратко време!?