Ами още в началото ти казах, че ще ти дам отговори на въпросите.
Но за да не се налага впоследствие да се впускам в допълнителни разяснения и да се разводнява темата сметнах за необходимо да наблегна над някои основни неща. Затова се опитах съвсем накратко да се спра над това кой е Мохаммед и какво представлява Коранът.

Сега към въпросите ти, по реда който си ги номерирала.
1. Първо, питаш ме какви доказателства имам. Ако трябваше да ти отговоря с две думи бих ти казал, че са същите, които доказват и Библията. Защото и двете писания свидетелстват сами за себе си. Но това не изчерпва темата. Затова нека все пак погледнем аналитично над проблема. Да направим един критичен прочит, както се изразяваше ти, и сравнявайки нещата да се опитаме да разберем кой къде бърка.

Ако погледнем Библията там в прав текст се казва, че тя представлява Божието слово.
Ако погледнем Корана то там съще се твърди, че той представлява Божието слово.

То тогава следва въпросът къде точно е Истината.
Християнството твърди, че след Исус няма да има Божи Пратеници на земята. И съответно обявявайки Мохаммед за лъжепророк с лека ръка отхвърля цялото му учение. Всичко изглежда лесно и просто.
Исляма от своя страна твърди, че Мохаммед е изпратен за да върне истинското Божие слово, част от което хората са променили и преиначили. Тоест твърди, че Библията не е точно такава, каквато е изпратена от Бог.

Ако трябва да сме обективни, в този ред на мисли, следва, че за да има Християнството претенции да нарича Мохаммед лъжепророк, първо трябва да докаже, че в Библията няма никаква намеса на човешка ръка и се съдържа единствено и само Божието слово.

А дали е така? Успяло ли е да се запази оригиналното Божествено слово във вида, в който е изпратено на хората.
Ако наистина е така, то в него не би трябвало да има намеса на човешка ръка, а също така не би трябвало да има противоречия в самия текст. Но нека проверим:
Отваряме Новия Завет и виждаме следния текст: „Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено потвърдените между нас събития, както ни ги предадоха ония, които отначало са били очевидци и служители на евангелското слово, видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко от началото, да ти пиша наред за това...” [Лука1:1-4]

Лошо няма, добре. Решил човекът написал. Също както и Матей, Марко, Йоан или мнозината други, чиито текстове впоследствие са забранени от Църквата. Всеки един от тях е автор на собствения си разказ. Но проблемът тук е друг. Защо тези текстове са вкарани в Библията, която би трябвало да е чистото Божие слово. Защо кореспонденцията на някои си, се представя за божествен текст и с какво ме обвързва тя. От къде следва, че една човешката интерпретация на божественото слово в стил разказ с елементи на разсъждение трябва да ми гарантира сто процентовата истина. Уви, не следва. Също така е абсурдно да очаквам, че след като авторите на евангелията имат разногласия дори за елементарната събитийност, са в състояние да ми отворят вратата към истина. Как да приема истината, която още в основата си е изпълнена с противоречия и неправдоподобни факти.

Човешката намеса като свое следствие естествено докарва и доста противоречия в Библейския текст. Понеже се държиш по-вече за Новия Завет ще ти дам няколко примера за несъответствия и противоречия от там:
- Несъответствия в родословното дърво на Исус според Матей и Лука
- Несъответствия относно Йоан, дали е Илия и познава ли Исус
- Различни версии за апостолите
- Несъответствия в преданията, отнасящи се за залавянето на Исус
- Несъответствия в разказите за ослето и ослицата при влизането му в Ерусалим
- Несъответствия в разказа за прокълната смокиня
- Несъответствия относно свидетелството на Исус в евангелието на Йоан
- Несъответствия в разказите за осъждането, разпъването на кръста и възкресението на Исус

Ако държиш ще ти посоча и точните места в Новия Завет за гореспоменатите несъответствия и противоречия. Не го направих умишлено, че темата стана много дълга и предпполагам пак ще прочетеш написаното от мен през два реда. Но както и да е. Ти си знаеш най-добре.

Като заключение може да кажем, че твърденията на Християните за лъжепророчеството на Мохаммед остават във въздуха, тъй като в Библията има голяма намеса на човешка ръка и е пълна с противоречия сама със себе си,а и нямаме под ръка формула с която да отсеем истината от лъжата. Просто няма никаква гаранция, че даден текст в Библията е самата Истина. Може и да е, може и да не е. Но в икакъв случай не е правилно да градим вярата си върху съмнителни факти и неавтентични източници.
Също така ако искаш да добиеш представа колко езически символи и елементи са навлезли в християнството и юдаизма, горещо ти препоръчва филма Zeitgeist. Има го в интернет.

Ще завърша, разказвайки за срещата на Мохаммед с група Християни (60, измежду които 14 бяха с духовен ранг), които също бяха дошли да го обвинят в лъжепророчество.
Тази среща продължава три дни. В началото Мохаммед ги приканва към Исляма. Естествено те отхвърлят, казвайки, че са намерили правия път преди него. След като ги е поканил веднъж и е получил отрицателен отговор не настоява по-вече, а в отговор им казва:
- Изрекохте лъжа! Докато преписвате син на Аллах, вие не сте на прав път!
- Ако Исус не е Божи син, тогава кой е баща му - отговръщат те
Тогава Мохаммед казва:
- Има ли син, който да не прилича на баща си?
- Не, няма – отговарят му те
- Не знаете ли, че Бог е вечен [безначален] и безсмъртен, докато Исус не беше.
- Така е – признават те
- Не знаете ли, че Бог е всесилен [да управлява всичко и едновременно], пазеше го и му даваше препитанието, докато Исус не притежаваше тези качества.
- Така е – отвръщат те
- Не знаете ли, че за Бог няма нищо скрито, нито на земята нито на небето. А знаеше ли Исус нещо друго, освен това за което Бог го беше известил.
- Не, не знаеше – отговарят те
- Не знаете ли, че Бог беше този който го сътвори и оформи тялото му според волята си, когато беше в корема на майка си.
- Да, та ка е – казва те
- Не знаете ли, че Бог не яде, не пие, и пречист е от мръсотии [не ходи по нужда], докато Исус като малък беше сукал от майка си, а след това беше ял, пил и изхождал се.
- Да, така е - казват те.
- Тогава как може Исус да бъде този, за когото го представяте – пита ги Мохаммед.
След този диалог, опонентите му не намират думи и си замълчават, но продължават да упорстват и да си държат на своето.
В следващите дни обсъждат и други въпроси.
Във връзка с това събитие се низпослават близо 80 стиха от Корана.
В единия от тези стиховете Аллах се обръща към Мохаммед казвайки му да ги покани тях и семействата им, и всички изкачили се над един връх заедно да се помолят Божия гняв да се стовари върху лъжеца [Коран 3:61]
Групата иска отсрочка до другия ден за да обсъдят предложението. Но впоследствие след дълги разговори помежду си не се решават да приемат поканата. Прибират си багажа и се връщат по родните си места.