Коранът

Коранът е низпослан на Мохаммед в продължение на 23 години.
След като му се извести някой стих от Корана, той посочва на писарите си къде да бъде поставен; в коя сура и на кое място.
Източникът на Корана е вахий [божесвтвеното откровение]. Буквално вахий означава известяване, нашепване, даване на знак... В ислямската терминология това е начинът, по който е даден Коранът на Мохаммед. Има седем форми, под които е идвало откровението, но няма да се спра над всичките.
Единия от начините е, когато Джибрил му се явява и му известява дадения стих. Така са били известени първите стихове от Корана.
Другия начин е под формата на силен звук. Мохаммед казва по-късно, че този форма на вахий му е най-тежка. Когато е получавал такова откровение и ако е бил върху камилата си тя е клякала на земята и не е успявала да се изправи докато не стане Пратеникът от нея. В такива моменти Мохаммед е повтарял с устни стиховете, страхувайки се да не ги забрави. Въз основа на това се низпослават следните стихове от Корана: „Не си движи езика с това Слово [о, Мухаммад], за да избързаш [да го запомниш]! Да бъде събрано [в твоите гърди] и четено [от теб] е Наша грижа. И когато го четем, следвай неговото четене!” [Коран 75:16-18]
Веднъж, пак седнали в кръг, коляното на Зейд ибн Сабит се окозало под коляното на Мохаммед. В този момент Пратеникът получава откровение. По-късно Зейд споделя: „Почувствах толкова голяма тежест и болка, че имах чувството, че кракът ми ще се счупи”
Когато Мохаммед получаваше откровение, всички намиращи се около него усещаха това. Омер разказва: „Когато Пратеникът получаваше откровение, чувахме едно бучене, подобно на звука, издаван от пчели.” В такива моменти намиращите се около него са го повивали и изчаквали докато завърши низпосланието.

Голяма част от мюсюлманите веднага наизустявали низпосланите стихове. А писарите, както споменахме по-горе са ги записвали и поставяли в мястото, посочено от Мохаммед.
Веднага след смъртта на пратеника Ебу Бекр и останалите водачи събират всичките стихове на Корана под формата на цяла книга. И до днес Коранът е запазен такъв, какъвто е низпослан на Мохаммед. Без да се промени и една буква от него.
Приживе Мохаммед, опасавяйки се да не би думите му да бъдат вкарани в текста на Корана, поради неволна грешка, забранява да бъдат записвани. Записвани са само и единствено стиховете от Корана. Всичко останало, което е казвал се е запомняло от слушащите го и се е предавало от уста на уста. Чак около век и половина по късно Ислямски учени като Бухари, Муслим се наемат да съберат всичко, което се е запазило от думите и начинът му на живот. Прецеждайки до съвършенство верността на преданията, изграждат и методологията на наката Хадис, която по-късно се използва и от църквата при анализ на апокрифната християнска литература.
Но за съжаление, когато говорим за хадиси, не можем да претендираме за сто процентова автентичност. Колкото и избирателно да са подхождали тези учени няма пълна гаранция, че са успели да предадат напълно и всички думи на Мохаммед точно така, както са излезли от неговата уста.
Днес тези хадиси са събрани в общо шест сборника от десетки томове и се приемат от мюсюлманите като вторите по важност след Корана.

Сам по себе си текста на Корана се приема за основното от Чудесата, дадени на Мохаммед.
Със своето красноречие, образност и мъдрост, Коранът е оставял в недоумение и най-големите майстори на словото сред арабите.
Със своята увлекателност, той представлява книга, на която би се възхитило както седем годишно дете, така и седемесетгодишен старец. Тя е еднакво ценна, като за учения и умния, така и за неграмотния и обикновен човек. Всеки намира по нещо за себе си в ного. Същевременно без да се придържа към никаква хронология, текста е подреден така, че и най-непреднамерения човек, откъдето и да го отвори да бъде всъщност в началото, без да се притеснява, че е изтървал нещо, че трябва да го чете от първата страницата за да му се изясни нещо. Просто отваряш и четеш.

От собствен опит мога да призная, че колкото по-вече житейски опит или знания придобивам, толкова по-вече неща осъзнавам, че има в Корана. Просто това чувство няма как да се опише, трябва да се изживее. Моя учител навремето, който знаеше Корана наизуст и можеше да си го превежда от арабски казваше следното: „Макар да съм чел даден стих стотици, даже хиляди пъти, когато го прочета наново изпитвам същото приятно чувство в гърдите си, каквото съм изпитал и при първия път, когато съм го прочел. Просто Коранът е книга, която никога не ти омръзва. Човек винаги открива нещо ново в него.

Тук е мястото да отбележим, че за съжаление нито един превод не може да предаде пълното съдържание на Корана. В много случаи превода предава само това, което е успял да улови преводача. В Исляма абсолютно е неприемливо преводът да се прави от друг превод. Всички преводи се правят директно от арабски език. Затова в Исляма много се държи на оригиналния текст. И едно от условията за да може някой да тълкува или дава становище по дадена тема от Корана е да знае арабски.

Освен по своето красноречие, изразност и мъдрост интересното в Корана е, че в него са загатнати и казани доста неща, до които човечеството е достигнало едва в наши дни. Със сърце на ръка мога да кажа, че нито едно доказателство на науката не противоречи на Корана.
Просто Коранът винаги се оказва крачка напред пред човечеството.
Но не всичко е казано ясно и в прав текст. По някой път са изпозвани думи, които едновременно ни насочват към истината, но и същото време са поставени в текста така, че да не объркат вярата и мисленето на човек, живял преди десет-дванейсет века. За да разбере същността на някои стихове от Корана, човечеството е трябвало да извърви дълъг път. Затова често в Корана хората са приканвани да мислят, за да успеят да вникнат по-добре в същността на Божественото слово.

Ще дам няколко примера:

В сура Зариат [51:47] се казва: „И небето изградихме с [Нашата] сила. Ние го разширяваме”. В превода на Цветан Теофанов е споменато като „ние даваме простор”. Но всъщност думата [lemusiun] буквално означава разширяващи, като корена е [vasiun]. Но няма да се впускам в дълбок анализ на самата дума. Факта, че вселената се разширява стана известен на човечеството едва в наши дни [1929] благодарение на прецизните наблюденият, извършени с мощния телескоп Хъбъл.

В сура Енбия [21:104] се казва: Денят, в който ще навием небето като свитък за писане. Като го върнем към първото [началното] сътворяване.¬..”
В този стих се загатва, че ще дойде ден, в който вселената ще спре да се разширява и ще се върне в началното си положение.

Друг интересен пример е следния: Ен-Немл [27:88] „И ще видиш планините ¬ мислиш ги неподвижни, а те се движат, както се движат облаците...”
Едва ли има по-удачно сравнение, описващо движението на континентите разгърнато във времето. Формата и начина на предвижване на облаците, погледнати през космоса всъщност силно напомнят за пътя по който са преминали континентите през хилядолетията.

В следния стих, сравнявайки вярата и неверието се дава следното интересно сравнение: „И когото Аллах поиска да напъти, разтваря Той гърдите му за Исляма, а когото поиска да остави в заблуда, прави гърдите му тесни, свити, сякаш се издига към небето.” Човечеството едва в края на миналия век успя да разбере, че високо в атмосферата почти няма кислород.

На места е някои неща са загатвано с думи. Например:
Думата земна твърд, почва [berr,yabas] се споменава общо на 13 места в Корана. Докато думата море [bahr] се споменава на 32 места. Съотношението между двете понятия, обърнато в проценти ни дава съотношение вода-земя на планетата [71%-29%] и то много преди да бъдат открити всички континенти.

В сура Камер [луната], виждаме следното. След като е използвана думата луна в началото, до думата земя [ард] има точно 333 букви. Един от изследователите на Корана разделил това число на 3 [думата луна е от 3-буквена в арабския език]. Резултатът е, че думата луна, знаково може да се впише 111 пъти докато стигне до думата земя [ард]. Интересното тук е, че в действителност луната наистина се вписва 111 пъти в разстоянието между самата себе си и земята.

Подобни примери могат да се приведат стотици. По въпроса са изписани доста книги, но мисля, че и тези са достатъчни за да дадат някаква бегла представа.

Тук е мястото да споменем, че всъщност Корана не е научна енциклопедия и целта е главно да покаже пътя за спасението на душата. Но все пак не можем да очакваме, че Бог след като е сътворил цялата тази Вселена си няма на представа кое как е станало. Напротив, именно съвременната наука ни показва истинските доказателства за неговото величие и сила. Цялото това многообразие на Вселената, което ни удивлява със своята сложност и безпримерност всъщност ни казва още по-ясно, че всичко това е дело на един велик Творец, а не на сляпата случайност. Не случайно Корана започва низпосланието си думите „Чети!” Защото познанието е в основата на всичко добро. В много стихове от Корана човечеството се приканва да мисли, да разучава, да се обогатява със знания, за да може да разбере по-добре божественото величие и съвършенство. В основната си идея Исляма цели хората да достигнат благополучие и хармония, както в земния, така и в отвъдния живот. Затова и всеки път, когато се молят, мюсюлманите изричат следната молитва „Боже, дай ни всичко най-прекрасно и на земята и в отвъдния живот!”