Здравейте,

Относно справедливостта и въздаване на наказание за извършено престъпление.

Надявам се да няма повече неясноти по този въпрос.

Разплатата в шериата означава равностойност между
престъплението и наказанието. Всевишният Аллах казва:

“О, вярващи, вам е предписано възмездие за убитите,
свободен за свободен и роб за роб, и жена за жена. А който
получи опрощение от своя брат, да го получи според обичая,
а той да му се издължи с добрина. Това е облекчение и
милост от вашия Господар. А който след това престъпи, за
него има болезнено наказание.За вас във възмездието има
живот, о, разумни хора, за да се побоите!” (ал-Бакара 178-179)


Ибн Месуд (Р.А.) казва: Пратеника на Аллах (С.А.С.) е
казал:

“Не е позволено проливането на кръвта на вярващ човек,
свидетелстващ че няма друг Бог освен Аллах, и че аз съм
Пратеник на Аллах, освен с едно от три неща: душа за душа,
блудстващия оженен мъж и оставящия религията си и
единството.”

Мъдростта от предписването на разплатата

1.Ислямският шериат е дошъл за цялото човечество, за да
предпазва хората едни от други, особено слабия от силния, и
взема правото на угнетения от угнетителя... Той запазва
достойнството на човека, за това забрани неговото убийство и
посегателството върху него, освен с право. Всевишния казва:

“И не убивайте човек това Аллах е възбранил, освен по
право!” (ал-Ен`ам 151)

И който го подтикне душата му, и посегне на друг човек,
навреди му или го убие, то той заслужава болезнено наказание и
в земния живот и в отвъдното. Всевишният казва:

“О, вярващи, вам е предписано възмездие за убитите,
свободен за свободен, и роб за роб, и жена за жена. А който
получи опрощение от своя брат, да го получи според обичая,
а той да му се издължи с добрина. Това е облекчение и
милост от вашия Господар. А който след това престъпи, за
него има болезнено наказание.” (ал-Бакара 178)
Бухари и Муслим

“А за онзи, който умишлено убие вярващ, възмездието му е
Адът, там ще пребивава вечно. Аллах му се гневи и го
проклина, и за него е приготвил огромно мъчение.” (ан-Ниса
93)

2. Ислямският шериат не е единственият с предписването на
възмездие, а напротив, това е шериата и на предишните
пратеници и пророци. След като споменава случката с двамата
синове на Адем, че единият убива другият, Всевишния казва:

“Заради това предписахме на синовете на Исраил, че който
убие човек не за човек или заради покварата му по земята,
той сякаш е убил всички хора. А който спаси човек, той
сякаш е спасил всички хора. Дойдоха при тях Нашите
пратеници с ясните знаци. После мнозина от тях подир това
престъпваха на земята.” (ал-Маиде 32)

Всевишният Аллах казва, като разяснява шериата на Тората:

“И предписахме им в нея: душа за душа, око за око, нос за
нос, ухо за ухо, зъб за зъб, и за раните същото възмездие. А
който прости като милостиня, то е изкупление за него. А
който не съди според онова, което Аллах е низпослал, тези са
угнетителите.” (ал-Маиде 45)

3. Разплатата или възмездието навява старах в душата на
престъпника при извършването на престъпление, че наказанието,
което го чака е същото като делото, което е извършил. Това е
сигурност за вкарване на ужас в сърцето му и неспокойствие в
душата му, защото той чувства много добре, че ще го сполети
наказанието и ще се изпълни без съмнение, и че справедливото
възмездие го чака, колкото и да бяга, както и да се крие. Мъдрата
присъда го следи, колкото и да се самозалъгва, а сабята чака
неговата шия, колкото и да е дълго времето или късо. Когато
това чувство се засили, то ще го възпре от извършване на
престъплението и греха и така ще спаси себе си от възмездие. В
това има живот за него и, за който желае убийството му.

4. Разплатата е подходящо наказание за убийството като
престъпление, защото това е умишлено посягане на душата.
Справедливо е да бъде наказан според неговото деяние, а не е
разумно един баща да загуби детето си и да гледа неговият убиец
да се разхожда по земята (живеещ между хората), а той да е
лишен от виждането на детето си, което е част от неговия дроб.
Също така не е разумно един човек да извади окото на друг и
лишения от окото си да гледа как престъпника са разкарва между
хората (гледащ с двете си очи).

5. Изпълняването на разплатата или възмездието (кисас)
слага край изцяло на покварата и напълно премахване на
престъпността, защото наказването на престъпника за неговото
деяние е урок за него и за другите. То е възпиращо наказание за
посягащите и враждебни хора. За това онези, които искат да
убиват хората и да проливат тяхната кръв, и правят планове за
него.

Когато видят изпълняването на смъртната присъда на
възмездието върху престъпниците, ще се възпрат от
извършването на желаното и планираното от тях, узнавайки, че
техния край няма да е различен от края на тези престъпници,
върху които се изпълнява кисаса.

6. Кисаса слага край на враждата и омразата, той е бърз и
пълноценен лек за гнева на човека, върху който е извършено
престъплението. Няма лек за лекуването на неговия гняв и за
отстраняването на неговата омраза, освен справедливото
възмездие. Няма да го излекува нито затвор, нито прокуда, нито
пренебрегване, колкото и дълго време да е това, а ще го излекува
извършването с престъпника това, което той е извършил, да бъде
заловен убиеца – или да му се прости, или да бъде убит.
Лекуването на гнева на угнетения човек е нещо необходимо, ако
ли не, ще има дълга верига от отмъщения и заговори, защото
гнева за кръвта е вродена природа в човека. Ислямът осъзнава
това и утвърди отреждането на възмездие, за да се излее скритата
ненавист и търсенето на мъдро отмъщение от хората. Така ще се
изкоренят причините за нападение, престъпване, каране,
враждуване от сърцата и ще предпази обществото от повтаряне
на престъпленията на убийството и проливането на кръв.

7. Ползата от възмездието (кисас) не е само за угнетения
човек, или за близките на убития, а обхваща всички хора, защото
ако го няма възмездието ще се пролива невинна кръв,
обществото ще бъде завладяно от лоши хора и поквара, силният
ще изяжда слабия, спокойствието и мира ще изчезнат, покварата
и неспокойствието ще се разпространят, пътищата ще бъдат
прекъснати, търговията ще отслабне, напредъка и
производството ще спрат и разновидните блага на хората ще се
погубят. Но когато престъпниците и всяващите поквара бъдат
заловени и справедливото възмездие бъде приложено върху тях,
и наказанието бъде от вида на престъплението, покварата ще
изчезне, престъпничеството ще спре, и хората ще заживеят един
щастлив, мирен и спокоен живот.

8. Ислямът е религия на справедливостта и милостта, той не
иска кръвта на убития да се погуби без да бъде приложено
наказанието за възмездие върху убиеца. Това го изисква
справедливостта. Също така не желае да продължава
проливането на кръв и отнемането на души. Затова предписа
откупа, за да предпази кръвта на престъпника, която щеше да се
пролее. Това е истинско опрощение и милост, само че не се
прибягва от възмездието към откупа, освен след съгласието на
близките наследници на пролятата кръв. В това има мъдрости,
които само Аллах знае техния брой. Някои от тях са:

А) Това успокоява душите на настойниците на кръвта, защото
решението е в техните ръце след шериатската присъда за
неговото деяние.

Б) Възмездието кара хората по недиректен начин към мястото на
мира и подобряването, а това е същността на Исляма в повечето
случаи от неговите предписания.

В) То подсилва пречупените желания и подготвя климата на
избиране на по-доброто за всички значителни тирани. И така
наказанието съвпада с общата багра на Ислямския шериат, а това
е баграта на избирането.

Г) То осъществява най-съвършеното, към което се стремят
настоящите режими за премахване на смъртното наказание или
да го оставят, но да го прилагат само като имат лични и
обществени облаги, или според това как ще се наложи
променящото се настояще, на един умен начин, без да оставя
вредни следи.

8. Ислямът дава право на угнетения или неговия настойник
да избират между възмездието (кисас) и опрощаването с вземане
на откуп, или напълно опрощаване. Това доказва лекотата на
тази религия. В Тората се казва, че нейните привърженици не са
имали право на избор, а само убийството, а на привържениците
на Евангелието им е позволено опрощението, но без възмездие и
без откуп. Но Всевишният Аллах е улеснил на тази общност,
като позволи на угнетения да избира: ако иска да убие, ако иска
да опрости убийството и да вземе откуп, а ако иска може да
прости всичко без да взима нищо от откупа. Всевишният казва:

“А който получи опрощение от своя брат, да го получи
според обичая, а той да му се издължи с добрина. Това е
облекчение и милост от вашия Господар.” (ал-Бакара, 178)
Отговори с цитат