Странно защо, рядко се споменава за теорията, че Атлантида е била в... Европа!
Ето:
...
Много факти водят до убеждението, че Платон, записвайки
сказанието за Атлантида, е допуснал една извинителна грешка,
която след това е изиграла фатална роля. Той без уговорки
приел на доверие датата, подсказана от жреците на Саис -
преди девет хиляди години. Вярно! Само че, жреците
пресмятали годините не по Слънцето, а по Луната, а тя се
движи около нашата планета 13 пъти по-бързо отколкото Земята
около Слънцето. Лунната година има продължителност малко
по-малко от Месец. В такъв случай Атлантида е погинала не
преди 10 000 години, а около 1200 година пр. Хр. - на края
на бронзовия век.
В тази датировка се крие важен смисъл. Около 1200 година пр.
Хр. целият тогавашен ойкумен, обитаемата земя, се разтърсвал
от страшни войни. И това, възможно е, да има пряко отношение
към легендата за Атлантида.
...
А всичко започнало с изменението на климата. Грамадни
приливни вълни взели да рушат крайбрежието на Северно море,
низините потънали под водата. На обширната територия на
Европа - в Англия, Германия, Холандия, Бретан - завърлувал
глад. По това време тук живеели племена, които кремирали
своите покойници, а праха съхранявали в керамични съдове -
погребални урни. Археолоцзите така и наричат тяхната култура
- култура на полетата с погребални урни.
За да просъществуат, племената поели на юг. Все пак те
знаели, че някъде на юг се ширят богати страни - Гърция,
Египет. Отдавна търгували те с южняците, обменяйки стоки за
кехлибар, често намиран от тях на брега на доброто море.
Така че, този път към бреговете на Средиземно море тръгнали
не отделни търговци, а цели народи, въоръжени с бронзови
мечове, копия и кръгли щитове, защитени с рогати шлемове.
Фреските на египтяни и гърци са запечатали навеки облика на
тези грамадни, воинствени северняци.
Вълните на бежанците прегазили Унгария, добрали се до
Македония, обградили Атина, пресекли Мала Азия и достигнали
нилската делта, кедето, в края на краищата, били унищожени
от войските на фараон Мернептах в 1219 година пр. Хр. В
шестчасовата битка почти 8500 "варвари" били убити и повече
от 10 000 - пленени.
Обаче, скоро към Египет се насочила нова, още по-мощна вълна
преселници. Този път те се движели не само по сушата, но и
плавали с лодките си, за което и получили името "народи на
морето".
...
Редица неотдавнашни археологически находки привлякоха
вниманието на изследователите към страните, намиращи се "на
тази страна на северния вятър". Така немският пастор и
историк Юрген Шпанут изследвал остров Хелхоланд. Преди три
хиляди и петстотин години Хелхоланд бил планина, възвисяваща
се над прибрежните низинни райони, често заливани от морето.
Шпанут открил останки от защитна стена, построена от къмъни
с червен, бял и черен цвят. Тази находка почти буквално
илюстрирала редовете на Платон: "Този остров... церете
оградили с кръгови каменни стени... Камъните с бял, червен и
черен цвят се добивали от недрата на средния остров."
...
Наистина тя - страната, за която са написани десет хиляди
книги - очевидно не е съществувала. Под събирателото
название "Атлантида" се криели земи, разположени за
египтяните далече зад Гибралтарския пролив: крайбрежието на
Централна и Северна Европа и британските острови. Сведенията
за тези земи достигали до египтяните на причудливи парченца,
в силно фантастичен и изкривен вид.
|