"Основите на гностичния мироглед могат да се определят само в най-общи черти. Разногласието на източниците, усложнения символизъм и стремежът към езотеризъм не позволяват да се обособи единна стройна концепция.

Гностицизмът е безусловно "религия на спасението". Теолозите й се колебаят между пантеизма и дуализма, но в основата си тя е монистична. Над всичко стои непознаваемото съкровено Божество. То създава сложна йерархия от духовни сили (еони), които с отдалечаването си от Божеството все повече се доближават до хаоса и небитието. Една от йерархиите, Световната душа (Ахамот, София), съблазнена от своеволието, се оказва в плен на материята. Материалното й състояние е низше, изпълнено със страдания. Така "светът се е появил по грешка" (Евангелие от Филип, 99).

Страдащата Душа на света страда във всеки човек. Единствена възможност за нейното спасение е да познае небесния си произход и да се освободи от оковите на материята. Това съвпада напълно с доктрината на древноиндийската философия за авидя (санскр., буквално "липса на знания"), която пречи на човека да постигне тъждеството си с Абсолютното. За да бъде спасена Световната душа, на земята е изпратен един от еоните, Христос, който, съединявайки се с човека Исус, разкрива на избрани и посветени хора тайната на истинското познание (гносиса). Преди него юдейският народ е бил ръководен от един от еоните, Демиург (Създателя). В сравнение с най-високите еони той е бил ограничено и низше същество. Според една версия той се противопоставил ожесточено на Спасителя и подбудил враговете му да го разпънат. В момента на разпятието обаче Христос напуснал Исус и възтържествувал над тъмните сили. Според друга версия Демиург, подобно на Симеон Богоприемец, посрещнал радостно Христос, признал своето незнание и му отстъпил мястото си. Тялото на Исус Христос е било призрачно (докетизъм), затова и страданията му са били илюзорни. Да разберат истината, разкрита от Исус, могат само "духовните" хора, на "плътските" това не е дадено. "Духовните" трябва да намерят по пътя на екстатичното съзерцание покой в Единия. Във връзка с тази концепция се почитат враговете на Демиург - Каин и Змията (евр. нахаш, откъдето произлиза названието нахашени, или офти от гръц. ofi~ - 'змия'). Сотерологията на гностичните писатели има два нюанса. При Василид крайна цел на спасението е пълното разтваряне в Единия, "великото неведение" на безсъзнателното, а при Валентин - пълнотата на света и радостта на Душата, върнала се при своя Баща. Материята и тези, които са били нейни роби, ще изчезнат. Ще останат само "духовните" в "пълен покой".

За гностиците християнството е висша абсолютна религия, но според тяхното тълкуване. От Христос, учели гностиците, хората са разбрали, че могат да открият своята единоприродност с Бога. Творецът, за когото се говори в Стария Завет, не е можел да даде истинско знание поради своята уж ограничена природа. Но той не се разглежда като зло начало. По този начин гностиците се опитали да решат проблема за съотношението между двата Завета. Тъмен полюс за тях била материята, което водело до краен спиритизъм и аскетизъм (а понякога до иморализъм, тъй като плътските дела според тях нямали реално значение). Само Маркион съвсем определено характеризира старозаветния Бог като зло начало.

Цялата тази доктрина с призива си да се търси истината само в самовглъбяването, с отказа си от активно нравствено служене, с езическата си христология и пантеистична сотерология, с откъсването на Стария Завет от Новия Завет, с учението си за материята като зло е коренно противоречива на основите на християнството. Затова св. отци на църквата се противопоставяли на влиянието на гностицизма, който бил особено опасен с това, че се развивал вътре в църквата, прикривайки се с християнска фразеология (терминът "гностик" за църковните учители от онова време има и положителен нюанс, например за св. Климент Александрийски и Ориген). "И т.нат.

Не мога да разбера,сестро гностичке агримониа,каква гностичка си ти,като отдаваш такова значение на плътските дела и по-конкретно секса?А?И друго не мога да вдяна:твоят въпрос какво общо имат гностическите евангелия с гностицизма сериозен ли е.Щото според всички публикации за гностицизма,те са си баш неговата основа. Лично според мен гностицизмът си присвоява елементи от най-различни религии и учения,а не обратното,и си жонглира с тях както намери за добре.Тоест. краде чужда мъдрост и се пише Гносис.В гностическата литература има такива фантасмагории ,че човек се чуди как нечия глава ги е родила.Взел Гносисът Христос от християнството и го префасонирал;взел Адам и Ева от юдаизма,ама ги ъбгрейдвал ;взел Дървото на познанието и на живота,ама ги ашладисал.И т.нат. Гносисът нищо ново не е родил;той само плагиатствал и префасонирал.Не че религиозният синкретизъм не е присъщ на повечето /ако не всички/религии,но претенцията на Гносисът да е Гносис е смещна и тенденциозна. В този смисъл-да са живи и здрави светите отци.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите