според мен добро е всичко, което следва естествения ритъм на
живота, т.е. - вълкът е гладен, отива за храна (в неговия
контекст това е добро), овчарчето и то е право от своята си
камбанария да защити стадото и го прави. тук няма нужда да
се мисли кое добро, кое лошо. с една дума - ако някой
заплашва живота ти, не може да се нарече зло това, че този
някой е пострадал по време на твоята самозащита. мисля също,
че на истинско "лошо" са способни съзнателните същества -
когато ти е дадено съзнанието да можеш да следваш потока на
живота, но вместо това вървиш срещу него...в този смисъл -
ако защитиш стадото си и се случи да нараниш вълка, това не
е лошо (в случай, че нямаш по-добро решение...), но ако
отидеш да застреляш за удоволствие един вълк в гората, това
виж, може да мине за "лошо". но важно е да имаме предвид и
степента на съзнателност на съответния човек преди да съдим.
някои ловджии може би не са толкова зли хора, а може би
всъщност не са осъзнали, че животът на животното е
важен...въпрос на развитие.