В миналото войните са били оправдани, защото моралният закон е разглеждал собственото общество като прототип на човешкото общество. Ако се замислим, не е имало и друг начин, след като мислителят е споделял светогледа на определена общност и неговата политическа и културна власт се е разпростирала само в дадените рамки. С глобализирането на света вече мислителите притежават перспективата на цялото човечество и затова те ще избегнат елементарните войни и конфликти. Подобни никога не са били проблем изхождащ от същността на моралния закон, ами са били резултат от несъвършенството на историческата ситуация. Не е било възможно да се избегне подобно развитие, така както, например, не е било възможно да се избегне определено отравяне на първобитните хора при първите форми на металодобив. За дадения етап това е било единственият начин да се въведе иначе изключително положително достижение.