Ако трябва да се съобразявам с нечии стандарти,а той с моите-не,това съвсем не говори за взаимна любов, а по-скоро за надмощие.

Естествено, че говорим за надмощие. Освен любов към Бога, има и страхопочитание и благаговение. Страх от Бога е начало на мъдростта, казва Соломон в Притчи. Кои сме ние, че да се равняваме с Бог, създател и господар на всичко. Затова и ние сме длъжни да се съобразяваме с неговите стандарти, а не той с нашите.
Бог е праведен съдия, който наказва. Но той ти дава правото да вършиш зло, ако искаш. Като естествено си понасяш наказанието после. Бог обаче е и милостив и ни дава шанс за промяна и покаяния. Какво толкова нелогично има? Толкова ли ти е трудно да разбереш?
Твоят проблем е, че искаш да си равна на Бога, е няма как да стане. Искаш още Бог да бъде един милозлив старец, който се просълзява като гледа "Дързост и красота". Пак не става. Бог е и Съдия (а ти знаеш, че един съдия е длъжен да отсъжда независимо от чувствата си) и Господ на войнствата, който воюва срещу злото. Божията любов достатъчно се проявява в това, че е пратил сина си да умре за нас и в това, че ни търпи и ни дава нови и нови шансове да се променим. Но ако откажем за нас остава не Божията любов,а гняв.
Ти взимаш само една малка част от характеристиките на Бог и игнорираш другите. Казваш "Бог е любов" и почваш да намилаш на тая тема, "е щом е любов, що прави така, що иначе". Трябва да се опиташ да видиш комплексно нещата.