"Ето защо, ако има наистина "добро", то трябва да е спонтанно, естествено - да идва с вдъхновение, а не с изискване; с радост, а не с налагане."

Именно. Въпросът е, че най-често наричаме "спонтанност" една придобита механичност (а не истинската спонтанност, която се излива непосредствено от дълбините на истинското ни същество). Тъй като тази механичност като проявления е повече обвързана с традиционно разбираното "зло", ние се опитваме да се насилим да се завърнем към доброто, което знаем или в миг на проблясъци сме усещали, че е повече свързано с традиционно разбираното "добро". И оттам това напрежение - механичното, което сме придобили е устойчиво, защото много време е било оттренирвано и е придобило статут на "нормално". Спонтанността предполага да се изявяваме свободно и осъзнато. В тази изява наистина живее "доброто" като ненасилено състояние. До истинското добро се еволюира - чрез смъкване на люспа по люспа фалшиви самоличности, задушени от човешките ни представи за "добро" и "зло".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите