Добро и зло... Предимно субективни представи. Много неща са се казвали и писали по въпроса, интересното обаче е, че никой вършител на зло не извършва "зло", определяйки го като такова. Всъщност той изхожда от собствените си представи за "добро" и повярвал прекалено много на тези си представи, в крайна сметка върши зло. Примери - каквито и войни да са водени, те тръгват от нечия субективна представа за "добро" - "добро" за родината, за народа, за религията... Най - чудовищният пример за престъпления в името на "доброто" (субективно възприеманото добро, а то, дали според Библията, Корана или други религиозни книги, пак си е такова) са войните и убийствата по религиозни причини. Различни представи за "добро" воюват едни с други. Повярвали прекомерно в тяхното "добро", те се опитват да го наложат на останалите.

Можете да кажете - да, ама Библията е не кое да е "добро", а "Божието". Но нямате повече право от когото и да било друг да настоявате за това "добро" или да твърдите, че тази представа за "добро" е по - достоверна от която и да било друга. Всъщност първо обърнете внимание на факта, че съдържанието на Библията е резултат на политическо решение. И после може да разберете, че това е всъщност поредният субективизъм, претендиращ за универсализъм.

В крайна сметка излиза, че "доброто" е в основата на "злото". Т.е. субективната представа за "добро" тласка към "зло". Виновни са представите, вярванията. Ако си дефинирам някакво "добро" (а всеки го прави), аз създавам напрежение спрямо самия себе си и останалите, започвам да изисквам това "добро" (всъщност тази представа); но кои сме ние та да изискваме каквото и да било, дори от самите себе си. Ето защо, ако има наистина "добро", то трябва да е спонтанно, естествено - да идва с вдъхновение, а не с изискване; с радост, а не с налагане.

И Библията учила, че хората били "зли", разказвайки онази фантастична история за Адам, Ева и Змията и Добрия Бог, който ги изгонил. Звучи като евтина манипулация към непослушни деца, целяща да ги застави да слушат - в случая да слушат религиозните лидери. Няма такова нещо. А да твърдиш, че хората били "зли" по природа, защото примерно някои са склонни да извършват престъпления - това е все едно да твърдиш, че хората са хомосексуалисти по природа, защото някои от тях са такива. Всъщност по природа хората са свободни от всякакви представи - за "добро" или за "зло", раждат се такива - свободни откъм представи, но в процеса на "израстването" се случва и натрапването на представи и обусловености, започва и стремежът към субективно "добро".