"Дава ги науката. Което означава - ако не ги дава днес, може да ги даде и ще ги даде в по-близко или по-далечно бъдеще."

Бъркаш, а противното на твоето твърдение се доказва, все пак. Това да кажем е друг въпрос. Да вярваш в науката е празна вяра. Науката е полезна, едно удобно средство за много неща. Като всеки инструмент сътворен от човека, но също като всеки инструмент не е униврсална, липсва и абсолютност. Абсолюта е рационално недостижим. Празна е вярата ти, защото именно рационалното се самооборва и именно рационално погледнато се вижда ограничеността на разума и на цялата формална наука. Обвиняваш другите в слепота и заблуда, а сам за себе си си слепец. Теърдиш, че нещо е заблуда, като го противопоставяш и заменяш с друга заблуда. Опълчваш се на вярата с друга вяра, по сляпа от всяка една, вяра която се самоотрича.


"А сега ти ми дай пример на въпрос относно някакъв тип човешко страдание, на който да не може да бъде даден адекватен, практически приложим и полезен отговор от страна на науката. Под да "не може" имам предвид да е невъзможно. Можеш ли да дадеш такъв въпрос?"

Всеки един житейски въпрос е такъв. Именно това е и храната на изкуството, не само на вярата. Вярата не се ограничава само до тия въпроси. А на всички тия клипчета, с които ни промиваш съзнанието и ни даваш съблазни се отговаря и обяснява само с едно - Христос и неговата жертва. Бог е Любов и именно, чрез Божията жертва Той доказва това. Темите наистина са обширни и сериозни. Ако мислиш, че никой християнин не се е сблъсквал или замислял, бъркаш. Всеки се среща с тия въпроси в живота си. Но отговорът не е в момента, а в крайния резултат. Прочети книгата на Иов и ще видиш. Както на хананайката биват отхвърлени молбите, но в крайния резултат тя бива помилвана и прз цялото време Христос не я изпъжда, а само забавя избавлението. Ето, крайният резултат показва Божията милост, а ако го погледнеш моментно излиза, че Христос е лош и немилостив, които заблуди Той бързо разсейва чрез директните Си дела. Същото е и с тия филмчета. Излиза, че Бог е жесток, но с директните Си дела - кръстната смърт, Той ги оборва и доказва, и показва, че е Любов. Това важи и за живота на всеки един от нас и за индивидуалните мъки понесени от всекиго от нас. Не са защото Бог е жесток, а напротив. Иов наистина е блестящ пример за всичко това. А Христос е необходимото и достатъчно доказателство за Божията Любов.