Гордостта е човешка добродетел,както честта,смелостта,достойнството.Но тъй като християнинът е слабо и страхливо същество,той гледа да напасне т.нар. морал към собствените си слабости/както каза един участник тук/,а не обратното.Получава се така,че добродетели,които са присъщи само на шепа хора,се оказват грехове:гордост,храброст,сила,всичко това не е характерно за тълпата.И тук не става дума само за физически качества,и най-слабият физически човек може да направи чудеса от храброст и да прояви достойнство.В миналото противоречията са се решавали с меч в ръка и са се заличавали с кръв,но противниците са стояли лице в лице.Днес и най-големият нещастник може да натисне едно копче и да затрие цял град.Съвременният мъж е лишен от възможността да прояви мъжките си качества;той трябва да потиска агресията си,да се усмихва мазно на шефовете,да търпи упреците на жена си ,защото все няма достатъчно пари;воинът се е превърнал в хленчещо същество,силата на духа-в кариеризъм.Нима тук има място за гордост?За достойнство?Но,ставаше дума за религията.Религията ти казва да мълчиш ,търпиш и не отвръщаш на злото:много удобно за страхливеца и слабака.Религията ти казва,че гордостта-това красиво човешко качество-е грях:много удобно за лишеният от гордост,чест и достойнство,за лишеният от индивидуалност.
Братя и сестри

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите