cslewis
Човече,ти български вдяваш ли?кой ти говори за моята лична болка и нещастие?Нима болката и нещастието на другите не е достойна за обсъждане и не може да служи като аргумент?Нима трябва да изпитам цялата болка на тоя свят,нима страданието трябва лично да ме засегне,за да го коментирам и задавам въпроси?Нима като гледам плешивите деца в онкологията и безбройните "Зов за помощ" от медиите,нищо не трябва да трепва в душата и нима нямам право да се съмнявам в Бог?И кой изобщо ти каза,че съмнението е нещо лошо,а вярата е нещо хубаво?Вярата е отрицание на разума,крах на работата на невроните,убиец на мисълта и съответно-творчеството.Добре,че дойдоха Бруно и Галилей за да ти кажат ,че земята е кълбо,защото ти все още щеше да вярваш, че е плоска и да наричаш безбожник всеки ,който твърди обратното.Но,като стана дума за прагматизма,като те слушам,миличък,имам съмнения,че не ядеш,не пиеш,не изкарваш пари,не плащаш сметки,не търсиш своето,а си преминал на слънчева енергия и всяка практична мисъл ти е чужда и далечна.Хайде сега,брат,по-полека,още не си се облякъл в нетленност.И не ми отговори,защо вярващите също прибягват до съд и всякакви земни инстанции,стачкуват,искат по-големи заплати,ругаят,когато ги настъпят в тролея и т.нат.Ех,Брат,много насериозно си се взел,ще ти светне ореола около главата.
Но,за нещастието.Аз,мили,съм средно статистически нещастна,но когато гледам бедствията и страданията по света,дори се чуствам виновна,че не съм достатъчно нещастна.А хора страдат и умират-в самолетни катастрофи,от глад,от болести,ужасни болести,във войни,като жертви на престъпления и т.нат.Нима мога да съм щастлива при тая гледка и да се кефя на мисълта,че ще си джиткам между ангелите в рая.Е,не мога да съм щастлива при цялото това безумие.Мога да получа просветление напр.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите