В своята преценка на всички ценности Ницше подлага на унищожителна критика и християнството, което за него по принцип е "враждебно на живота". То отрича "света", стреми се да го направи по-беден, по-блед и грозен, водено от своето "отвращение от живота". А моралните ценности на християнството са израз на умора, изтощение и упадък. Самият морал, възникнал под знака на религията е най-страшната форма на проявление на "волята за гибел". Затова стремежът за постигане на "принципа на живота" в самата си същност е "антихристиянски" и съвременноста провъзгласява, че "Бог е мъртъв!". На християнският морал на слабите, безпомощните нежисненоспособните, които се надяват единствено на своя бог "спасител", а не на себе си Ницше противопоставя "морала на господаря", които инстинктивно отвърждава "волята за мощ" като основен принцип на живота и независимостта, като участ на силния. Господарския морал е самоутвърждаване на живота и на благородството на трагични човек, които "обича съдбата" в нейната изначална неумолима безпощадност. Така той е честен пред себе си и пред "вечното ставане". Оттук Ницше стига до мита за "свръхчовека". За него човека е резултат от болестното развитие на живота-той е "болно животно", което се опитва да измами себе си с помощта на културата и морала, за да избяга от своята животинска същност. Общоприетите социални и нравствени норми са израз на борбата на стадното чувство на слабите срещу силния - те са "тирания на най-низшите и най-най-глупавите" над независимостта и жизненото начало у човека. Затова трябва да бъдат отхвърлени от позициите на "аморализма", които поставя индивида "отвъд добро и зло" и го приобщава към езичното приобщаване на стихията и битието. В самата природа на човека е заложена необходимостта да преодолее себе си, да излезе извън своите предели и да създаде по-висше същество от себе си. Това е "свръхчовекът", които трябва да възникне от самопреодоляването на човека и да предаде истинска ценност и смисъл на съществуването като "победител на битието и нищото". "Свръхчовекът" е този, които единствен е в състояние да преодолее дълбоката погрешност на съвременния свят, на морала, култура и самия човек и по този начин да възвести триумфа на живота в неговите непосредствени инстинкти и влечения.

Когато се откъсне тревичка ,цялата Вселена потръпва.