Четвърти въпрос (в червено): Контекста на тези пасажи е много различен един от дръг. В поговорките в Библията обикновено се говори за някой принцип, който в най-общ смисъл е верен, без да се дискутират изключенията към това общо правило. Поговорките представят обща позиция и в това е тяхната мъдрост, но за много от тях винаги можеш да намериш изключения в реалния живот. Еклесиаст и поговорките са от един и същ автор, така че няма да коментирам - има много мъдрост в неговите слова.

За Коринтяни - контекста, в който се говори, е мъдростта на света, т.е. светската мъдрост - преследването на материални богатсва и плътски удоволствия. Както разбира се мъдростта и интелектуалното познание, които отричат всякакво присъствие на Бог в този свят - обикновено такъв вид интелектуално знание има много материалистична насоченост и обяснява всички феномени в света, Вселената и живота с материални причинно-следствени връзки без да допуска възможността за Божия намеса или план. Тази мъдрост е именно тази, която накрая ще доведе до нищо и да дамоунищожението на човешката личност, защото човек е избрал да се довери на една погрешна представа за света, която възвеличава неговото собствено его, навместо да потърси истината и Бог. Интересното е, че точно в Коринтяни се говори, че любовта е най-великото и важно нещо в човешкия живот и че без любов човек няма нищо - точно в противовес на светската мъдрост за материален просперитет. Да добавя, че любовта в Библията е псотавянето на нуждите на другите пред своите собствени и даването без да се очаква да получим нищо в замяна - отново в противовес със светското разбиране за любов, където аз ,,обичам" някого, докато извличам някаква полза или удоволствие от тази работа.

Утре продължавам...