Библията също казва, че вярата ни в любовта и милостта на Бог е само това, което може да ни донесе спасение, а не нашите собствени "добри" дела, за да не може никой да се възгордее (Римляни и Ефисияни дискутират тази тематика). Както знаеш гордостта сама по себе си е нещо много опасно и Исус със своята притча за двамата, които се молят в храма - единият каещ се "грешник" и събирач на данъци, а другият възгордял се "праведник" - изтъвка също опасността от това да се осланяма на нашите собствени заслуги, навместо да се доверим на безкрайната любов и милост на Бог. Иначе под "добри" дела разбирай преди всичко това да търсиш и да следваш волята на Бог за твоя живот, защото Той знае кое най-добро за теб и за другите около теб. Бог никога няма да поведе човек да извърши нещо лошо и в разрез с Неговите заповеди да Го обичаме и да обичаме ближния като себе си.
"Безплодната" вяра, за която говориш всъщност не е никаква вяра, защото човек, който вярва, спазва поне някакъв морал и накакво приличие ако не от уважение към другите около него, то поне от страх от Бога, защото той знае, че Бог вижда и чува всичко, което този въпросен човек върши. Но има разлика от това да вярваш в Бог и това да Му се довериш изцяло и да Го следваш като вървиш с Него и в посоката, в която Той те насочва. В единия случай човек има единствено увереността, че ще бъде с Бог в рая след смъртта, докато в другия случай, човек оставя живота си в ръцете на Бог и Бог е с него през целия му земен зло - в радост и страдание, в добро и зло, Бог е винаги с него/нея готов да вдъхне сила и даде кураж на слабия по Неговия път към вечното щастие и любов в царството на Бога. За човека, който върши Божията воля, наградата е много по-голяма - както в този живот, така и в другия живот (но тази награда не е нещо материално като печалба от лотарията например, а нещо много по-голямо, което не може да се опише с думи).
|