|
"Правда = Исус. Нямаме правда, отделени от Него.
Един професор в колежа, където учех, откри дискусия още през първия семестър, като ни попита за дефиницията на праведност.
Дадохме множество дефиниции. Праведността е вършене на правда. Праведността е придържане към Божия закон. Праведността е святост. Нещо повече, праведността е любов. Не само студентите дават такива определения. Намираме ги и в боговдъхновения коментар.
След като ни накара да предложим всички възможни дефиниции, накрая професорът ни доведе до заключението, че най-доброто и най-изчерпателно определение за праведност е Исус. Всички останали са непълни.
Ако, например, праведността е вършене на правда, тогава единственото нещо, което ще ви е необходимо, за да бъдете праведни, е... какво? Да вършите правда. Не бихте имали нужда от Спасител, ако праведността се основава единствено на поведението.
Но правдата не е нещо съществуващо само за себе си. Тя не е нещо, което хората могат да произведат. Ние сме банкрутирали откъм правда. Пророк Исая казва: "И всичката ни правда е като омърсена дреха" (Исая 64:6). Не само че не можем да произведем правда, но не сме в състояние и да я натрупаме. Тя не е нещо, което можем да придобием или запазим независимо от Исус. Следователно най-добре можем да дефинираме правдата като Личност. Докато имаме Исус, имаме правда. Без Него нямаме никаква надежда за правда.
"Грешният човек може да намери надежда и правда единствено в Бога и никое човешко същество не е праведно, докато няма вяра в Бога и не поддържа витална връзка с Него" ("Свидетелства към проповедници", с. 367).
Можете да изразите това под формата на уравнение. Ако Исус = Правда, а Правда = Исус, тогава единственият начин да получим правда е да отидем при Исус и да останем при Него. Затова можем да кажем, че Човек + Исус = Правда.
Говорих по този въпрос с група студенти, когато забелязах, че внезапно лицето на един младеж от задните редове се смръщи. Той вдигна ръка и каза: "Но ако Исус е равен на цялата правда, а човечеството плюс Исус е равно на правда, тогава човечеството е равно на нищо!" Заговори така, сякаш съм казал нещо страшно несправедливо за човечеството.
Не е ли това проблемът на всички нас - нямаме собствена правда? Имаме огромна стойност за Небето. На кръста Исус доказа колко ценна е човешката душа. Но когато стане дума за изработване на правда, ние сме безпомощни. Не можем да я произведем; не я притежаваме.
Чарлс Т. Ивърсън разказа за една жена, която отишла да си купи плат за нова рокля. Опипала тъканта, проучила материята, възхитила се на цвета. Все още се колебаела, когато собственикът на магазина дошъл при нея и казал: "Забелязах, че гледате този плат. По една случайност имаме рокля от същата материя. Може би не сте я забелязали на витрината".
Излезли пред магазина и жената възкликнала: "Красива е! Точно това искам. Платът беше хубав, но след като видях каква хубава рокля става от него, стигнах до убеждението, че трябва го купя."
Така е и с Божия закон. Възможно да се възхищаваме на принципите му, да сме съгласни със заповедите, но преди истински да го оценим и да го приемем, трябва да го видим приложен в живота - Исусовия живот. Когато видим Исус, сърцата ни биват спечели, а ако Го приемем, приемаме и Неговата правда.
Единственият начин за търсене на праведност е да търсим Исус.
Имало едно време човек, който желаел да стане пекар. Обичал прясно опечения хляб и си мислел, че ще му хареса да прави хлябове за хората.
Проверил в целия град къде е най-подходящото място за бизнес. Купил имот на удобен ъгъл, наел строителна фирма и скоро фурната била готова за откриване. Отвън се виждали лъскавите умивалници, модерните уреди и блестящите стъклени кутии за излагане на стоката.
Но нещата не тръгнали добре. Пекарят работел дълги часове. Правел реклама по всеки възможен начин. Опитал всичко, за да му тръгне бизнесът. И все пак не успявал да произведе този вид хляб, който бил опитвал в миналото. Клиентите, дошли да видят новата сграда, рядко си купували нещо. След това никога вече не се връщали.
След няколко години на упорита борба трябвало да признае провала си. Бил на ръба на банкрута. Опитвал всичко възможно, за да успее в начинанието, но като че ли нито един от методите нямал ефект.
Точно когато бил решил да се откаже, чул нещо, което довело до прелом. Научил, че за хляба е необходимо брашно! Не бил чувал за това, но когато започнал да използва брашно, нещата се променили.
Сетихте се, че това е притча. Би било трудно да повярваме, че на света ще има човек, който да пренебрегне елементарната истина: за хляб е нужно брашно. Разбираме, че би било жалко да се опитваме да отворим пекарна без брашно.
Каквато и да е професията ви, трябва да знаете някои основни изисквания, за да имате успех. Не може да има банка без пари, железница без локомотив, вълна без овце.
А какво да кажем за християнския живот? Колко много от нас години наред са пренебрегвали основни истини? Търсим праведност, а не знаем как да я получим! Объркващо е да се опитваш да бъдеш християнин, без да знаеш как да го постигнеш.
Журналистите задават някои основни въпроси, за да стигнат до същността на дадена история. Тези въпроси могат да бъдат пренесени и в християнския живот. Първият е: Какво? Понякога е по-лесно да се говори за "какво"-то на християнския живот. Какво да правим и какво да не правим, за да бъдем християни и да се спасим. Това е доста тежка диета. Довела е до дискусии в академичните кръгове и молитвени седмици, по време на които се пита какво не е наред с това или онова.
Погрешно ли е да говорим за "какво"? Не, Библията съдържа много информация за "какво". Но "какво" никога не може да бъде основа на християнството.
Идва и въпросът: Защо? Той е изискан и интелектуален. Използваме го при анализи и дискусии. Това е най-добрият въпрос за запълване на времето за съботноучилищния урок. "Защо" е важен въпрос. Бог казва: "Дойдете сега, та да разискваме" (Исая 1:18). Няма нищо лошо в разискването. Създадени сме по Божи образ със способността да мислим и обмисляме. Но "защо" не е достатъчно.
Ако сте свикнали с "какво", "защо" и "кога", неизбежно ще запитате: Как? Въпросът е практичен и може да ви доведе до теорията на праведност чрез вяра. Ако не разбирате как, останалото само ще ви обърка. Дори да знаете как, това не е достатъчно, защото праведността чрез вяра е нещо повече от теория. Тя е преживяване. "Как" става най-вълнуващият въпрос, когато разберете, че отговорът е "кой"!
Исус е основата на християнството. Вярно е, че Библията говори за търсене на правда. В Соф. 2:3 се казва: "Търсете правда." След като Правда = Исус, да се търси правда, означава да се търси Исус. "Божията правда е въплътена в Христос. Получаваме праведност, като Го приемем" ("Мисли от планината на благословението", с. 18).
Християнството и спасението не се основават на това, което правите, а на Този, Когото познавате.
Жена си купила нови контактни лещи. Не след дълго я спрели за пътно нарушение и полицаят, който прегледал документите й, попитал строго: "Къде са ви очилата?"
"Имам контакти" - отговорила тя.
"Не ме интересува с кого контактувате и какви връзки имате. Трябва да носите очила, когато шофирате!"
Неоспорим факт е, че в живота ни има голямо значение кого познаваме. Ако си търсите работа и ако познавате шефа на предприятието, имате предимство. Ако ви изправят пред съда и познавате съдията, това би било добра вест за вас. Ако желаете да се запознаете с някой и откриете, че познавате негов добър приятел, смятайте, че сте успели.
Когато Ейбрахам Линкълн бил президент, често нареждал на служителите си да не пускат никого в кабинета му. Влизал вътре, затварял вратата и дежурните заставали в коридора, за да не допуснат някой да го смути.
Но имало един човек, който идвал с гръм и трясък, минавал покрай пазачите, отварял вратата и влизал при президента. Никой не се опитвал да го спре. Защо? Защото името му било Тад Линкълн - сина на президента. Разликата в поведението му се дължала на отношенията му с държавния глава.
Вярвате ли, че отношенията ви с Христос имат значение в духовния ви живот? Вярвате ли, че християнството се основава на това, кого познавате? Или може би мислите, че се основава на делата ви?
Преди няколко години на лагерно събрание в северозападните щати редакторът на списание "Адвентист ривю" се изправи и зададе няколко въпроса на присъстващите. "Колко от вас вярват, че са спасени единствено чрез вяра в Исус Христос?" Няколко ръце се вдигнаха и бързо се свалиха.
После попита: "Колко от вас вярват, че са спасени въз основа на делата си?" Още няколко ръце се вдигнаха и бързо се свалиха.
След това зададе въпроса: "Колко от вас вярват, че са спасени чрез вяра в Исус Христос плюс добрите си дела?" Цялата публика вдигна високо ръце и ги размаха във въздуха!
Редакторът отговори: "Надявам се, че след като чуете тазсутрешната проповед, ще си промените мнението!" След това започна да доказва, че се спасяваме единствено чрез вяра в Христос. Точка.
Исус каза в Йоан 17:3: "А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил." В "Животът на Исус", с. 331 пише: "Тъй като чрез Исус "влизаме в почивка", небето започва тук. Ние отговаряме на Неговата покана "елате, научете се от Мене" и по този начин започваме вечния живот. Небето означава непрестанно приближаване до Бога чрез Христос."
Познавате ли Го? Познаването на Исус е основата на християнския живот. Познаването на Исус е пътят към вечния живот. Ако Го познавате и обичате и общувате с Него, ще бъдете променени по Негов образ.
Праведността е Личност. Спасението е Личност. Чрез Исус вечният ви живот може да започне днес!
Неправенето на зло не означава, че вършите добро. Да не бъдете лоши не означава, че сте добри.
Ако не вършите нищо лошо, значи вършите добро? Така ли е? Или грешим?
Разбира се, не искам да кажа, че ако вършите зло, сте прави, или че няма нищо лошо във вършенето на зло. Всичко това означава, че можете външно да правите добро, а вътрешно - зло. Никак не е добре! Единственият, който истински върши добро, е този, който е наред и вътрешно, и външно.
Чели ли сте за фарисеите? Праведни ли са били или неправедни? Исус ги изобличи в Матей 23:27, 28: "Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! Защото приличате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистата. Също така и вие отвън се виждате на човеците праведни, но отвътре сте пълни с лицемерие и беззаконие."
Това е важен урок. След като сме съгласни, че целта на християнина е да бъде добър и отвътре, и отвън, представете си, че все още не сте добри отвътре. По-хубаво ли е да бъдете добри поне външно, ако това е най-доброто, което можете да постигнете? Не е ли по-добре да сме фарисеи, отколкото бирници? Внимавайте как ще отговорите!
Исус каза, че религията на фарисея не е достатъчна за вечен живот. "Защото казвам ви, че ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство" (Матей 5:20). Следователно външната доброта може да е подходяща за всичко друго, но не и за спасение.
Да се спрем за миг на "Пътят към Христа", с. 44: "Има хора, които изповядват, че служат на Бога, докато в същото време разчитат на своите собствени усилия, за да спазват Неговия закон, да изградят праведен характер и да си осигурят спасение. Сърцата им не са движени от дълбокото чувство за Христовата любов, а се стремят да изпълняват задълженията на християнската религия като нещо, което Бог изисква от тях да спазват, за да си спечелят небето. Такава религия не струва нищо." Следователно външната доброта може да е подходяща за всичко друго, но не и за религията.
В Откр. 3 гл. е отправена специална вест към църквата от времето непосредствено преди Христовото идване. "Зная делата ти, че не си студен, нито топъл. Дано да бъдеше ти студен или топъл. Така понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си" (ст. 15, 16). Следователно външната доброта може да е подходяща за всичко друго, но според Бога тя е по-лоша от отсъствието на каквато и да е доброта! Той предпочита дори студения пред хладкия!
Доброта, която е само външна, е отвратителна за Бога. Той знае, че откритият грешник може по-лесно да приеме добрата вест за спасение от този, който не чувства никаква нужда. Хората, успели да бъдат добри отвън благодарение на собствените си сили, не изпитват нужда от Спасител. И тъй като не изпитват нужда, не отиват при Христос, за да приемат спасението, приготвено от Него.
Възможно е да изпълним църквата със силни хора, които могат да се държат така, както изискват църковните правила. Поведението, с което така много се гордеят, се превръща в бариера пред личното общуване с Исус Христос.
Ако повярваме, че това е истина, ако действително приемем тезиса, че външната праведност няма стойност пред Бога и дори Го отвращава, ще спрем да се опитваме да правим това, което е право! Напротив, бихме употребили всичкото си време, енергия и усилия да търсим Него, за да дойде и да живее в нас.
Плаши ли ви това? Желаете ли да насочите усилията си към приемане на Неговата правда ден след ден в непрестанно общуване с Него? Ако тези думи ви изнервят и се чудите каква е основата на поведението ви, побързайте да прочетете следващата глава. Тя започва така: "Праведността ще ви направи морални." Побързайте да отворите следващата страница!
Праведността ще ви направи морални, но моралът няма да ви направи праведни.
Бог не е срещу морала! В Откр. 3 гл. Той изобличава лаодикийците не за морала им, а за това, че се опитват да заменят праведността с морал.
Може да нямате нищо против пластмасовото грозде. Възможно е да го намерите за много красиво, когато е поставено за украса. Някои от имитациите на пазара са много правдоподобни. Но ако поставите пластмасово грозде в плодовата салата, със сигурност ще го намерите за безвкусно. Не може да замени истинския плод.
Бог не е срещу морала! Ако животът ви е морален, няма да попаднете в затвор. Ще ви повишат в работата. Ще имате добра репутация в обществото. Хората около вас няма да страдат от някакви ваши неморални постъпки. Несъмнено моралът си има своите предимства. Бог обаче изобличи лаодикийската църква, защото моралът не може да бъде заместител на праведността.
"Мнозина, наричащи себе си християни, са просто моралисти" ("Притчи Христови", с. 315). Забележете, че тук не става дума за тези, които се наричат моралисти. Описани са хора, наричащи себе си християни, без в действителност да са такива.
В притчата за човека, който няма сватбарска дреха (виж Матей 22 гл.), е изложен същият принцип. Този човек би могъл да предпочете да си остане у дома, където обикновеното му облекло не би предизвикало никакви възражения. Царят го поканил на сватбата, но не го принудил да присъства. Проблемът бил, че мъжът се опитал да замени царската одежда със собствените си дрехи и въпреки това да присъства на тържеството.
Хората от времето на Христос си били изработили религия, основаваща се единствено на морала. Молещият се в храма фарисей бил жертва на заменилия праведността морал. Свирел мелодията на собствения си морал. Изброил пред Бога списък с дела, за които мислел, че го препоръчват на Небето. Основал сигурността си на факта, че не е направил това, което бирникът бил извършил.
Примерът му показва, че моралността не само не ви прави праведни, но дори ви държи отделени от истинската праведност.
Бог не е срещу морала! Прочетете с. 18 от "Пътят към Христа". "Възпитанието, културата, упражняването на волята, човешките усилия - всички тези неща си имат своята собствена сфера на действие, но в този случай са безсилни. Те могат да произведат някаква външна коректност в поведението, но не могат да променят сърцето."
Не трябва да отхвърляме морала, но е необходимо да го разбираме правилно. Той никога не е причина. Истинският християнин е морален човек. Не бива да се страхуваме, че в търсенето ни на истинската правда, моралът ще остане зад борда. Възможно е от само себе си да имаме външна доброта, но не е възможно да имаме само вътрешна доброта. Когато сърцето се промени, неизбежният резултат ще бъде промяна в поведението. Праведността винаги ще ви прави морални. "Ако пребъдваме в Христос, ако Божията любов обитава в нас, то нашите чувства, нашите мисли, нашите постъпки ще бъдат в хармония с Божията воля, както е изразена в предписанията на Неговия свят закон" ("Пътят към Христа", с. 61).
Бог не е срещу морала! Но Той ни предупреждава да не го поставяме на мястото на праведността. Поканва ни да приемем Христовата правда, дадена даром на всички, които отидат при Него чрез Исус.
Добрите ни дела нямат нищо общо с причината за спасението, както и лошите дела нямат нищо общо с причината за погубването ни.
През 1888 г. по време на сериозното разискване пастор А. Т. Джоунс бил един от поддръжниците на учението за праведност единствено чрез вяра в Христос. Той бил изключителен оратор и известен като голям индивидуалист. Прекалил в ентусиазма си и Господ му изпратил съвет. Записан е в "Избрани вести", кн. 1, с. 377.
Пастор Джоунс няколко пъти заявил, че добрите дела нямат никаква стойност и не са условие за спасение. Е. Вайт му казала: "Знам какво искаш да кажеш, но оставяш лошо впечатление в много умове. Вярно е, че добрите дела няма да спасят нито една душа, но е невъзможно която и да е душа да бъде спасена без добри дела." След няколко страници в същата книга Е. Вайт пише: "Делата няма да ни осигурят билет за небето" (с. 388).
В какво прекалил пастор Джоунс? Каква е разликата между това, да кажеш, че добрите дела нямат никаква стойност, и да твърдиш, че те няма да спасят нито една душа, нито пък могат да ни осигурят билет за небето?
Някои хора веднага стигат до заключението, че ако добрите дела не ни спасяват, те нямат никакво значение. Ако лошите дела не са причина за погубването ни, следователно няма нищо нередно в тях. Една ключова дума ни предпазва от подобно недоразумение. Говорейки за връзката между добрите или лошите дела и причината за спасението или погубването ни, не пропускайте думата причина.
Не говорим за важността на добрите дела. Не говорим за целта на добрите дела. Говорим за метода на спасение. Стигнем ли до въпроса за спасението, можем да твърдим, че добрите дела не са причината, поради която се спасяваме. Те са резултатът.
Тогава каква е причината за спасението? Знаем, че добрите дела не са причината. В Римл. 3:20 съвсем ясно е казано: "Защото нито една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела [изисквани] от закона." Исус е Този, Който ни спасява, и ние се спасяваме, като Го приемем. "И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим" (Деяния 4:12).
Вниманието ни не трябва да бъде насочено към делата ни, независимо дали те са добри или лоши. Търсейки спасение, ние трябва да се съсредоточим в Исус и като гледаме към Него, да заприличваме все повече на Него. Всеки път, когато погледнем към себе си, ще се провалим. Или ще видим собствената си греховност и ще се обезсърчим, или ще видим доброто си поведение и ще се възгордеем. И в двата случая навлизаме в задънена улица. Има сигурност само ако гледаме към Исус.
Павел много дръзновено проповядваше темата за спасение единствено чрез вяра в Христос. Но той не се обяви срещу добрите дела. Апостолът бе един от най-благородните хора в града. В трета глава от посланието си до филипяните казва: "Ако някой има причина да се хвали с добри дела, то аз мога да го надмина по всички показатели!" И все пак в края на посланието заявява, че всичките му добри дела са нищо в сравнение с Христовата правда. "Съдейки по буквата на закона, както хората обикновено го прилагат за външните прояви на живота, Павел наистина се беше въздържал от грехове; но когато погледна в дълбините на светите предписания и се видя такъв, какъвто Бог го вижда, тогава смирено наведе глава и изповяда своята вина" ("Пътят към Христа", с. 29).
Веднъж обсъждах този тезис с група проповедници. Отначало, когато засегнахме първата част от въпроса - добрите ни дела не са причина за спасение - всички бяхме единодушни. Но когато стигнахме до втората част - лошите ни дела не са причина за погубването - някои от тях започнаха да нервничат.
Искам да ви попитам: Ако първото е вярно, то нима второто е погрешно? Не са ли част от една и съща истина? Спасението ни се основава на приемането на Исус и жертвата Му за нас чрез всекидневно общуване с Него. Не се основава на поведение. Спасението отива много по-дълбоко от поведението. Същото важи и за погубването! Поведението не е демаркационната линия, определяща вечната ни участ.
Ако бъдете спасени, това ще бъде поради направеното въз основа на връзката ви с Исус като ваш Спасител. Несъмнено ще има добри дела, но не те са причина за спасението. Също така, ако бъдете погубени за вечността, това ще бъде защото сте оставили Исус извън сърцето си и Той напразно е хлопал на вратата, за да Го пуснете да влезе. Може да има лоши дела, но те ще са резултат, а не причина. Бог не ни съди по външните прояви, а по сърцето. От сърцето излизат изворите на живота. Виж 1Царе 16:7; Притчи 4:23.
Грях
Всеки се ражда грешен (т.е. себелюбив), защото се ражда отделен от Бога
Като човешки същества имаме поне две общи неща. Първо, ние сме били родени. Второ, родени сме грешни. Проблемът с греха започва още при раждането ни, защото се раждаме отделени от Бога.
Понякога хората трудно възприемат тази истина. Поглеждат новороденото бебе и казват: "Как е възможно това малко безпомощно създание да има грях?" Но малко хора могат да отрекат факта, че новороденото е себелюбиво! Няма значение, че майката е изморена, а бащата трябва да става рано за работа. Ако бебето иска да бъде нахранено, почистено или забавлявано, винаги намира начин да го съобщи. Бебето е изключително себелюбиво.
Трагично е да се родиш в този свят! "Децата наследяват греха. Той ги отделя от Бога" ("Възпитание на деца", с. 475). Поради греха на Адам потомството му се ражда с вродената склонност към непослушание (виж Адвентен библейски коментар (АБК), т. 5, с. 1128).
В първите седем тезиси разгледахме въпроса за правдата. Тъй като обратното на правдата е грях, изглежда логично да проучим по-задълбочено тази тема. Ясното разбиране на правдата и греха е жизнено необходимо за вникване в учението за спасение чрез вяра. Мнението по въпроса за правдата и греха може да бъде малка пукнатина в тротоара, която по-късно да се превърне в Големия каньон.
От прочетеното досега можем да обобщим, че праведността идва чрез връзката ни с Исус и не се основава на поведение. Ако това е истина, тогава трябва да дефинираме и греха като нещо повече от поведение. Ние сме грешни по рождение, грешни сме по естество. Именно естеството ни е греховно, а лошите дела са само последица.
В Еф. 2:3 Павел казва, че по естество сме чада на гнева. В Пс. 58:3 е записано: "Още от рождението си нечестивите се отстраняват. Заблуждават, говорейки лъжи, щом се родят." В случай че не знаете кои да причислите към "нечестивите", спомнете си Римл. 3:10: "Няма праведен ни един."
Имало един скорпион, който искал да пресече реката. Срещнал жаба на брега и я помолил да се качи на гърба й.
"О, не - казала жабата. - Ако те пусна да се качиш на гърба ми, ще ме ужилиш и аз ще умра."
"Защо ще го правя? - попитал скорпионът. - Ако те ужиля и умреш, тогава и двамата ще потънем."
Аргументът на скорпиона изглеждал разумен и жабата му позволила да се качи на гърба й. Заплували по реката.
По средата на реката скорпионът ужилил жабата. Със сетни сити тя попитала: "Защо го направи? Сега и двамата ще умрем!"
Скорпионът отговорил тъжно: "Знам, но не можах да се сдържа. Такава ми е природата."
Това е дилемата на човечеството. Естеството ни е паднало. Не можем да си помогнем. Дори да разбираме, че се унищожаваме, не можем да спрем да грешим, тъй като природата ни е зла. "Последиците от изяждането на плода от дървото за познаване на добро и зло се виждат в преживяванията на всеки човек. В самото му естество има склонност към злото, сила, на която не може да се противопостави, ако не получи помощ" ("Възпитание", с. 29). Поради Адамовия грях "нашето естество стана също така паднало и ние вече не можем да направим себе си праведни" ("Пътят към Христа", с. 62).
Тъй като проблемът с греха е нещо повече от вършене на злини и ние сме грешни по естество още от момента на раждането ни, грехът трябва да бъде търсен по-дълбоко от простото изучаване на поведението. Бог ни предлага да започнем отначало. Той ни предлага новорождение и напълно ново естество.
Исус обясни на Никодим в среднощната Си проповед пред аудитория, състояща се от един човек, че ако няма новорождение, нямаме надежда да видим небесното царство. Първото рождение не е за вечен живот. Необходимо е да има второ. Добрата вест за спасение е, че заради Исус можем да получим ново естество и като споделим Неговото божествено естество, да избягаме от покварата на греховния свят, в който сме родени.
Бог не ни държи отговорни за това, че сме родени грешни.
Веднъж в Южна Калифорния полицай ме спря и ме накара да изтегля колата извън платното. Този участък от пътя бе в ремонт и аз бях извършил нарушение. Бях карал не в това платно, в което трябва, но без да да осъзнавам, че съм се объркал, тъй като маркировката бе покрита с кал. Макар че знаех закона за движение, не бях разбрал, че го нарушавам.
Полицаят ме глоби и каза, че незнанието не е извинение. Бях на мнение, че то е възможно най-доброто извинение. Вместо да си платя, отнесох въпроса до съда. За щастие съдията погледна на нещата от моя гледна точка и отмени глобата.
Кой мислите е прав, съдията или полицаят? Смятате ли, че незнанието е оправдание за дадено нарушение? Как Бог гледа на незнанието ни и смята ли ни отговорни за нарушаването на закона Му?
Бихме могли да проучим няколко библейски текста, за да открием отговора. В Ез. 18:20 се казва: "Душата, която греши, тя ще умре. Синът няма да понесе наказанието на бащиното беззаконие, нито ще понесе бащата наказанието на синовото беззаконие. Правдата на праведния ще бъде за него и беззаконието на беззаконника ще бъде на него." В Йоан 15:22 Исус заяви: "Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не биха имали; сега обаче нямат извинение за греха си." В Йоан 9:41 е записано: "Исус им рече: Ако бяхте слепи, не бихте имали грях, но понеже казвате: Виждаме, грехът ви остава."
Запитвали ли сте се защо е трябвало да изминат толкова много години до унищожаването на Ерусалим, след като Исус бе говорил на еврейския народ и го бе оставил без извинение? Защо не падна огън от небето веднага след възкресението, за да бъдат убити тези, които разпънаха Божия Син?
В книгата "Великата борба" са представени две причини: Първо, не всички бяха чули, дори сред възрастните. Второ, децата. "Все още сред евреите имаше твърде много хора, непознаващи характера и делото на Христос. А децата нямаха същите благоприятни случаи да приемат светлината, която техните родители бяха отхвърлили. Чрез проповядването на апостолите и на техните последователи Бог щеше да направи тя да огрее и тях и да им даде да видят как пророчеството е било изпълнено не само с раждането и животът на Христос, но и с Неговата смърт и възкресение. Децата не трябва да бъдат осъждани заради греховете на родителите. Но когато въпреки познанието на цялата светлина, дадена на родителите им, те отхвърляха допълнителната светлина, подарена им специално, ставаха участници в греха на родителите си и превишаваха мярката на своето нечестие" (с. 27, 28).
Не е ли добра вест, че Съдията на целия свят взема под вниманието непознаването на закона Му, преди да произнесе присъдата? Макар че сме грешни по рождение, Той не ни държи отговорни за състоянието ни, докато не получим достатъчно светлина и възможност за покаяние.
Грехът в света ни създава най-малко три проблема. Първият е греховното ни естество, с което сме родени. Вторият е списъкът с грехове, които сме извършили. Третият е съгрешаването в настоящия момент. Понякога хората си мислят, че ако спрем да грешим и никога повече не извършваме грях, няма да имаме повече нужда от Исус. Но докато сме живи, ще се нуждаем от оправдаващата Му благодат, която да покрива както греховното ни минало, така и греховното ни естество.
От друга страна, някои са убедени, че трябва да направят нещо, за да изкупят греховното си естество. Тъй като вярват, че сме грешни по рождение, решават да кръщават бебета, за да се справят с проблема. Августин проповядвал това, което обикновено се нарича доктрина за първородния грях, макар че би било по-точно да се нарече "първородна вина". Той вярвал в греховното състояние на човека при раждане и в отговорността ни за това състояние.
Но Бог никога няма да ни държи отговорни за греховете - независимо дали става въпрос за греховно естество, отминали грехове или настоящи грешки - докато не разберем две неща: Първо, кое е грях; второ, какво да правим с него. Едва тогава започва да ни държи отговорни.
Бог не се занимава с правенето на сметки колко души няма да пусне в небето. Напротив, поради голямата Си любов прави всичко, което един Бог на любовта може да направи, за да ни помогне да бъдем там. Разрешението на проблема за греховното естество, греховното минало и днешното съгрешаване е дадено чрез Неговата благодат.
Съгрешаваме, защото сме грешни. Не сме грешни, защото съгрешаваме.
Група студенти по медицина трябвало да изучат един труп. Събрали се в моргата и започнали да дискутират проблема.
"Изглежда много блед", казал първият студент.
"Просто лежи и не прави нищо", добавил вторият.
"Сигурен съм, че не прави достатъчно физически упражнения, за да е здрав", отбелязал третият.
"Мисля, че първата ни цел ще бъде да го изправим и пораздвижим, за да му се възстанови кръвообращението", заключил четвъртият. Започнали да се опитват да убеждават трупа да се раздвижи, но той просто стоял на масата, студен и мълчалив. Не обръщал никакво внимание на казаното.
Естествено това е притча! Вече се досетихте! Но като използваме тази страховита аналогия, нека перифразираме тезис 10: "Трупът лежи, защото е мъртъв. Той не е мъртъв, защото лежи." "Поведението" на един труп произлиза от факта, че е мъртъв. То не е причина за смъртта.
В духовно отношение всички се раждаме мъртви. В Еф. 2:1 Павел казва, че сме "мъртви чрез нашите престъпления и грехове". Греховните дела, вършени от грешни човеци, са само резултат от състоянието им, а не причина.
Не искам да кажа, че да се греши не е грях! Просто казвам, че не грешенето ни прави грешни. Ако можете на момента да спрете да грешите, това ще ви направи ли праведни? Не! Ще станете само по-благовъзпитани.
В "Животът на Исус", с. 21 е записано: "Грехът произлезе от себелюбието." Помислете за миг. Луцифер бе възвеличен повече от всички небесни ангели. Той бе най-висшето сътворено същество. Но вместо да продължи да търси Бога и да се стреми към общуване с Него, вместо най-висшата му цел да бъде стремежът към прославяне на Бога, Луцифер започна да се стреми към самовъзвеличаване. Грехът не започна с открадването на ябълки от дървото на живота. Началото му бе стремежът към самовъзвеличаване и прославяне на творението вместо на Твореца.
Има един универсален закон: не е възможно да се опитваме да прославяме едновременно и Бога, и себе си. Първият от трите ангели, описани в Откр. 14 гл., идва с вест до всеки народ и племе, език и люде. "Бойте се от Бога и въздайте Нему слава" (ст. 7). В евангелското дело няма място за човешка слава. Оправданието чрез вяра "се извършва от Бога, Който смачква в праха човешката слава и прави за човека онова, което самият човек няма сила да направи за себе си" ("Свидетелства към проповедници", с. 456). Поклонението пред личното "аз" вместо пред Бога е причината за всички следващи грехове.
Човек със силна воля може да контролира поведението си. Но дори и най-силните не могат да променят състоянието си на греховност. "Невъзможно е за нас самите със собствени сили да се избавим от ямата на греха, в която сме затънали. Сърцата ни са зли и ние не можем да ги променим" ("Пътят към Христа", с. 18).
Всяка външна промяна, която постигнем, отделени от Христос, може да доведе само до собственото ни прославяне и до хвърляне на Божията слава в праха. След това се отделяме още повече от Христовия живот, който ни се предлага чрез връзка и общуване с Него.
Един труп може да бъде умит, сресан и облечен в най-хубави дрехи. Може да не е виновен за нищо. Може дори да е бил изнесен от църква. Но си остава труп! Само нов живот отвътре, даден от Бога, може да осъществи промяна от смърт към живот. Новият живот се приема чрез общуване с Исус. "Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта" (Римл. 8:2).
Грехът (единствено число) - живот далеч от Бога - води до грехове (множествено число), т.е. до вършене на лоши неща.
Има голяма разлика между грях в единствено число, живот далеч от Бога, и грехове в множествено число, вършене на лоши неща. Животът далеч от Бога е основата на греха. Лошите дела, които често наричаме грях, са само резултат от греховното ни състояние.
Понякога разглеждаме проблема отпред назад. Мислим, че лошите постъпки ни отделят от Бога. Истината е, че отделянето от Бога води до лоши постъпки. Грях в единствено число води до грехове в множествено число.
Да погледнем Соломон. Очевидно той започнал царуването си със сърце, съвършено разположено към Бога. Но с течение на годините настъпила промяна. "Защото когато остаря Соломон, жените му преклониха сърцето му към други богове; и сърцето му не беше съвършено пред Господа неговия Бог, както сърцето на баща му Давида" (3Царе 11:4).
Какво се случило със Соломон? Дали е започнал да прави лоши неща и упорствал във вършенето на зло, докато накрая сърцето му вече не било съвършено? Не, точно обратното. Е. Вайт коментира неговото падение: "Всички грехове и крайности в живота на Соломон водят началото си от една голяма грешка: престана да иска мъдрост от Бога и да ходи смирено пред Него" (АБК, т. 2, с. 1031).
Същото важи и за Ева. Някои мислят, че тя паднала, защото изяла ябълката, а истината е, че изяла ябълката, защото паднала. Още преди да се стигне до случая с плода, в нея вече имало недоверие към Бога и упование в собственото "аз". Последвалият акт бил само последица.
За отделения от Бога човек може да е необходимо известно време, преди да извърши явен грях. И на Соломон било необходимо време. Също така за този, който търси Бога, е необходимо време, за да постигне победа. Възможно е да търсим Бога и същевременно да израстваме по отношение на поведението си. Но в края на краищата отношението на сърцето към Бога е решаващият фактор както за външните прояви, така и за вътрешния живот.
Ако грехът (живот, отделен от Бога) е причината за греховете (вършенето на лоши неща), тогава откъде идват греховете, след като се стремим към всекидневно общуване с Бога?
В "Животът на Исус", с. 668 е даден отговор, състоящ се от едно-единствено изречение: "Когато познаваме Бога така, както имаме привилегията да Го познаваме, животът ни ще бъде живот на постоянно послушание."
Дори когато ежедневно се стремим да Го опознаваме, възможно е да не Го опознаем така, както имаме привилегията да Го познаваме. Затова може да има моменти, когато отклоняваме погледа си от Него. Може да има моменти, когато преставаме да се уповаваме на Него и започваме пак да разчитаме на себе си. Направим ли това, ще се провалим. Но ако продължим да Го търсим, Той ще ни доведе до състояние, при което непрестанно да се уповаваме на Него, така че и в поведението ни да няма грешки.
Всеки, който живее отделен от Бога, живее в грях.
Ако въпросът за греха се крие в областта на взаимоотношенията, а не в поведението, тогава всеки, който живее отделен от Бога, живее в грях. Всъщност дори "добрите" дела, извършени настрана от общуването с Бога, основано на вяра, са грях. "И всяко [нещо], което не бива от вяра, грях е" (Римл. 14:23 - ЦП). Описвайки работата на Светия Дух да убеждава за грях, Исус казва: "За грях, защото не вярват в Мене" (Йоан 16:9). Докато се опитваме да разберем тази истина, нека помислим за двора на една вдовица.
Представете си, че от другата страна на улицата, точно срещу моята къща, живее вдовица. Всеки неделен следобед аз й помагам в градинската работа. Това добро дело ли е или лошо? Вероятно е добро дело, поне така си мислят съседите. Но какво да кажа за сърцето си? Този тезис настоява, че дори да помагам на вдовицата, това би било грях, ако живея отделен от Бога.
Атеист би могъл да реши да помага на съседа си. Това ще го направи ли християнин? Някой, който е просто добър църковен член и няма намерение да прави нищо лошо, но не отделя време за лична молитва, изучаване на Библията и всекидневно общуване с Бога, може да помогне на вдовицата. Но ако действието е извършено настрана от жизнено важните отношения с Бога, сърцето не е наред и постъпката му става греховна за самия него.
Например бих могъл да помагам на вдовицата, за да си помислят съседите, че съм добър човек. Бих могъл да помагам на вдовицата, защото се опитвам да изкупя някакъв минал грях. Бих могъл да помагам на вдовицата, защото съм чул, че е скътала доста пари и се надявам един ден да ме спомене в завещанието си. Отделен от Бога, мотивите ми ще бъдат егоистични, а постъпките ми, добри или лоши, ще бъдат греховни.
Възможно е най-приветливият външен вид да бъде покривало на най-ужасен грях. От много векове насам светът се чуди защо понякога най-слабите и най-грешните отиват близо до Бога, а най-силните и най-благородните Го отхвърлят. Сред апостолите този, който имаше най-голям шанс за успех, стана предател. Религиозните водачи отхвърлиха Исус и Го разпнаха, а бирниците, блудниците и разбойниците станаха най-твърдите му последователи. "Често изкусителят действа най-успешно чрез онези, за които най-малко подозираме, че са под негов контрол... Много образовани хора с висок интелект и изискано поведение, които никога не биха се унижили да извършат нещо, оценяващо се обикновено като безнравствена постъпка, са само шлифована маша в ръцете на Сатана" ("Великата борба", с. 509). В "Пътят към Христа", с. 58 е казано: "Стремежът към влияние над другите, както и желанието от наша страна те да ни ценят и уважават, може да доведе до един порядъчен живот. Себеуважението също може да ни накара да избягваме външния вид на злото. И едно себелюбиво сърце може да извърши благородни постъпки."
Ако сърцето е греховно, порядъчният живот може да бъде само една огромна измама. Кое е по-опасно: тъмна бутилка в килера, на която има череп и кръстосани кости и е пълна с отрова, или бутилка в хладилника, на която има етикет от Пепси, но е изпълнена с отровна течност?
Сега живееш ли в грях? Няма значение дали си слаб и грешащ или си фарисей от фарисеите, подобен на Павел преди да срещне Исус по пътя за Дамаск? Пътят към свобода от греха - независимо дали грехът се изявява в "добро" или в "лошо" поведение - е да отидем при Исус за спасение и да не се отделяме от Него. Само Исус може да ни изведе от грях към праведност.
|
грях ли?
