|
Проф. Никола Георгиев, литературовед: Обединена Европа не съществува
Ако Турция влезе в ЕС, България ще бъде потурчена във всеки смисъл
Люба Кулезич
Визитка
Проф. Никола Георгиев е роден през 1937 г. Завършва българска филология през 1961 г. в СУ "Св. Климент Охридски". Професор по Теория на литературата в СУ. Лектор в университети в Прага (Чехия) и Санкт Петербург (Русия), чете лекции по теория на литературата и културата в Залцбург (Австрия), Лондон и Кардиф (Великобритания). Автор е на редица изследвания върху проблеми на литературознанието: "Българската народна песен (Изобразителни принципи. Строеж. Единство)" (1976; 2004), "Анализ на лирическата творба" (1985; 2003), "Нова книга за българския народ" (1991; 2003), "Сто и двадесет литературни години" (1992; 2002), "Цитиращият човек в художествената литература" (1992; 2002), "Името на розата и на тютюна" (1992; 2002), "Анализационни наблюдения" (1992; 2002), "Мнения и съмнения" (1999; 2000-2001), "На повратки в село - или към света?" (1999). След 1961 г. публикува статии и студии в множество академични издания (български и чужди), както и в специализираната периодика. Участва в редица редакционни и съставителски колегии. Носител на Хердерова награда (2000).
Снимка: ВЕСЕЛИНА ДИМИТРОВА
- Професор Георгиев, парадокс ли е, че влизаме в цивилизована Европа с чувство, че страната ни е опростачена?
- Нека се върнем към думите: "Европейци сме ний, но все не сме до там" от финала на "Бай Ганьо". Написани са в края на 19-ти век. През това време и българите, и доскорошните турски владетели са говорили за опита за европеизация на Турция. Нагонът "да бъдем европейци" започва у нас още преди Освобождението. Нищо в историята не се повтаря, но не е зле да се обръщаме към нея и да видим, че поривите и идеите за влизане в Европа заедно с изпъждането на турците, са много стари. Проявяват се по един начин у Ботев - бунтът покрай Европа, по друг начин у Пенчо Славейков - да въведем в България европейския дух и култура. И правим глупост, като говорим за нашето влизане в Европа, а не за влизането на Европа у нас. Тази нагласа, че те ни приемат, а ние отиваме там, е нагласа рабска и обидна за мен като българин. Другата нагласа, че Европа е цивилизована, а ние сме опростачени е повече от глупава. Немците са потресени от изпростяването на своите ученици и студенти. Французите са се хванали за главата как да преподават литература. Неграмотността там расте и не е по-малка, отколкото у нас. Долу клишето "цивилизована Европа"! В цивилизована Европа се извършват толкова простащини и владее такова масово невежество, че ми е по-добре да си остана тук и не държа те да идват при мен.
- Не сте ли много рязък?
- Рязък съм към баналности като вече цитираната, както и към другата, че Европа е обединена. В Италия има официална партия, която иска Италия да се раздели на Северна и на Южна. Испания се разпада. Обединеното кралство престава да бъде обединено. Белгия едва се крепи. Германия е силно разделена между Северна и Южна и още по-мъчително между Източна и Западна. Това ли е обединена и цивилизована Европа? Нашите политици и хората на медиите създадоха неин образ - много лъжлив и унизителен за България. Да си дадем ясна сметка какво представлява ЕС. Това е съчетание от стопански, политически и геополитически интереси. Никаква глобализация не се извършва. Мак Доналдс и Кока Кола в Китай или в Индия не означава сливането на тези култури с нещо друго и общо. По комунистическо време се говореше, че светът е разделен на лагери. Сега се говори, че е разделен на блокове. И ЕС е отчаян опит други блокове- американският и азиатският - да не погълнат Европа. Няма какво да се лъжем, че ЕС е създаден за доброто на българите. Едва ли нещо добро ще видим и си го знаем. Не съм съгласен, че българите се опростачват и стават все по-неграмотни - покрай фолка, покрай попа и покрай всички тези измислени звезди.
- Видимостта поне през медиите е такава, нима не сте съгласен?
- Винаги е имало два пласта култура. Това се знае от древността. Бахтин и други учени говорят за народна, площадна култура и за аристократическа култура. Днес говорим за масова и за някаква елитарна култура. Това деление е вечно. И в него не бива да търсим като първоизточник мярата за грамотност. По времето на възхода на френската култура през 17-ти век 1% от французите са грамотни. Руската култура през 19 -ти век е образец на издигнатост, на духовност, но 90% от руснаците тогава не знаят да четат. Така че тези паникьорски настроения в България са показателни, но аз гледам скептично на тях.
- Възможно ли е у нас да преобладава площадното начало, защото нямаме достатъчно жизнен елит?
- Предлагам да се освободим от думата "елит". Говорим за културно малцинство, което може да чете Херман Хесе.
- Проблемът е какво произвежда?
- Каквото може. Пишат се добри романи и стихове у нас. Имаме добра наука. Вярно е, че българското културно малцинство е малобройно, творчески и интелектуално по-слабо - казват някои, но не съм убеден в това. Но социалното въздействие на този кръг е хилаво. Това малцинство си мълчи. Нямаме културни герои. Нямаме и политически герои. В други култури и в други времена е имало културни герои - Жан Пол Сартр, Камю, преди това Юго, Зола. Това са хора, на които думата тежи. И когато Зола написва "Аз обвинявам" около процеса "Драйфус", това разбунва Франция, разделя я на две. А жаждата за герои е неизкоренима у човека. И тогава футболисти, естрадни звезди, съблазнителни дами и полицаи стават герои. У нас имаме политически безличия, кой от кое по-голямо и стават все по-безлични. Но ние сме имали културни герои -Петко и Пенчо Славейкови, например.
- В последно време в обществото се наблюдава националистическа мобилизация. Това компенсаторен механизъм на обезличаването ли е?
- Не може да мине без съпротива една продажна, угодлива държавна политика. Така се държеше комунистическият режим, който беше най-преданият съюзник на Съветския съюз. Всички други - и Румъния, и Албания, и Чехия, и Полша - се съпротивляваха. Сега сме отново най-покорните. В Полша и в Чехия съпротивата срещу ЕС се усилва. Те по-ясно виждат работите. Значителна част от българите сме готови да вярваме на клишета, на образи, на демагогия. "Влизаме в цивилизована Европа". Чакайте, че кога България е била нецивилизована страна? А Германия е била само цивилизована страна, така ли? Че дивотиите, които се извършиха в Германия, у нас дори комунистическият режим не е вършил. Това е самоунижение, комплекс, който гази значителна част от българите. И на този комплекс естествено идва противодействие.
- Но защо противодействието заема агресивната форма на Волен Сидеров?
- Каквото повикало, такова се обадило. Двете страни взаимно се обуславят. Крайното блюдолизничество ражда крайна настъпателност. Кекавостта и продажността предизвиква адекватен отпор. Освен това, българските режими от Живков до ден днешен вършат големи грешки в политиката спрямо българските турци. Грешката започва още от края на 19-ти и началото на 20-ти век и се изразява в колебанието на българските политически сили дали да притискат турците и помаците, или да вдигнат ръце пред тях. Двете линии се мъчеха да се съчетаят една с друга. Натискът е още отпреди Балканската война, върхът му беше т.нар. "възродителен процес". Грешката не е нито само в кекавостта, нито само в насилието, а в колебанията, лутанията. И естествено, турците ще стават все по-настъпателни.
- Как да окачествим решението на парламента за ограничаване на изселническите гласове в евровота? Това сигнал ли е за отрезвяване на част от политическата класа или за поредното залитане към обезправяващи мерки?
- Като българи първото нещо, което трябва да се запитаме е какво търсят българските турци в Турция? Защо са там? Защото българското общество по времето на комунизма почти без съпротива позволи турците да бъдат изпъдени. Виновни сме пред тези хора.
- Но партията на Доган не профитира ли именно върху това неизлекувано чувство за вина до степен, че си позволява всякакви злоупотреби с него, включително и изборни?
- Създаването на тази партия беше груба национална и политическа грешка, част от гузността на българските властници. Сега берем плодовете. Трудно ми е да кажа правилно или не са ограничени избирателните права на тези хора. Защото в Турция няколо интелигентни хора от преселниците ми се оплакаха: "Ние тук не сме нито турци, нито българи. Продължават да ни имат за чужденци". Сега на тези хора сякаш им казваме, че им се къса последната връзка с България. Те идваха и гласуваха. Вярно, както им наредят и каквато бюлетина им дадат. Но все пак имаше някаква връзка. Сега българското правителство ще им каже: "Не щем да ви знаем. Нямате нищо общо с България".
- Не е така, г-н професоре, просто има поставено известно условие, за да докажеш, че наистина имаш лична връзка с България, а не с партията на Доган. И затова може би е нужно дори да се преодолее известна трудност. Не е ли така?
- Българо-турският случай е много сложен. Не могат да се търсят аналози с Франция или Италия, защото тези хора са изпъдени насилствено. И ми се струва емоционално притеснително - не политически - че ще им бъде прекъсната връзката с България, колкото и тя да се манипулира. Подозирам, че нареждането: "Спрете турските избиратели" е дошло от Европа заради дебата за членството на Турция. Но ЕС е нетрайно, изкуствено образование. Докато дойде времето Турция да бъде приета, него може би няма да го има. ЕС е в страшно раздвоение да допусне ли още няколко десетки милиона мохамедани на своите граници. Има ги достатъчно много в цяла Западна Европа, и в България. Тук е и голямото колебание на нашите държавници. Ако Турция влезе в ЕС, България ще бъде потурчена във всеки смисъл - стопански най-напред, а и като население.Турска провинция. Не искам да бъда на мястото на българските държавници днес. Но не искам да бъда и на мястото на турски преселник. Въпросът не е толкова конституционен, тъй като самото ДПС е неконституционно явление. Въпросът за мен е нравствен и емоционален. Държавниците да му мислят.
- Все пак това решение означава ли, че в обществото започва процес на национална самореабилитация?
- Да. И изглежда тук политиците са надушили, че могат да се харесат на избирателите си и да им угодят по този начин.
- Не ви ли притеснява кичът и комерсиализацията на този порив през телевизионна класация като "Великите българи"? Дори няколко видни интелектуалци се обявиха публично срещу нея…
- Тези класации са част от нагона за разделяне и владеене, за подреждане по ценности. Те са често и начин властта да покаже силата си. Нашата класация "Великите българи" е част от модата на класациите, която избухна през 20-ти век. Дали беше грешка или не, не зная. Но ни лъсна, айде да не казвам какво. За мен са полезни, защото показват умственото равнище на част от обществото. Смях се много, но с опит за разбиране: това сме. Добре, че Левски беше избраният. Но все пак, по-добре е след такива проби, повече да не ги правим. Приканвам колегите, които се раздразниха от това допитване, да не се дразнят толкова и да не настройват част от хората срещу интелигенцията. Достатъчно са настроени, та сега и това ли?
- Значи вие не сте песимистът, който твърди, че България е в упадък? И не се тревожите, когато президентът ни води предизборната си кампания с фолкпевицата Ивана и награждава писателски величия - най-вече от миналото - с орден "Стара планина"?
- Политическият живот не е вече политически живот в стария смисъл на думата - идеологии, идеологизирани партии, идеологически борби няма. А един президент не може да търси опора в личността си, понеже е безличен. Затова се опитва да се пригоди и към т.нар. масова култура, и към т.нар. висока култура. Когато обаче държавният глава на една република се гъне и целува ръка на църковния глава, той унижава и републиката, и конституцията, която изрично разделя светската от църковната власт. Такъв президент ще върти опашка и пред чалгата, и пред писателите, и пред църквата. Това говори за упадък - и на личностите, и на институциите, и на идеите. Това е знак едновременно и за мъртвило, и за предстоящи големи промени. Европа се готви за такива действия. И ние покрай нея, дишайки праха на чужди промени, няма да им избягаме.
|
ЧУДЕСАТА НА КОРАНА ИЛИ КАК СЕ ПОТУРЧВА
