Хиляди години човешкото съществуване е било структурирано предимно чрез отдръпване в себе си. Ние често взимаме решения за това, кое е правилно и кое не. Реалността е нашето най-важно средство за справяне с положението. Обаче постъпваме ли разумно, ако приемем, че единствената реалност за човека е тази, която се вмества в рамките на нашия опит и разбирания. Реалността за някои хора е нещо по-широко, отколкото е за други, или пък тяхната реалност е просто различна от реалността на някой друг. Човек може само да избере какво е добро за него, но това, което е добро за него, трябва да бъде добро и за всички други.