Предаването на християнските доктрини без посредничеството на Възрастния е най-голямата злина на Христовото послание за опрощението. Посланието е било опорочавано през цялата история, за да подхожда на различните игри, характерни за всяка култура, в която е било въвеждано. Посланието АЗ СЪМ ДОБЪР - ТИ СИ ДОБЪР е било изопачавано отново и отново до позицията НИЕ СМЕ ДОБРИ - ВИЕ НЕ СТЕ ДОБРИ. По силата на тази присъда евреите са били преследвани, расовият фанатизъм се е установил като нещо морално и законно, водили са се религиозни войни, вещиците са били изгаряни, а еретиците - убивани.
Ранната християнска литература е всъщност предаване на това, което се е случило и което е било казано. Първите християни са се събирали, за да разговарят за една вълнуваща среща с човек, наречен Исус, който вървял с тях, който е плакал с тях и чиято откритост и състрадание към хората е основен исторически пример на АЗ СЪМ ДОБЪР - ВИЕ СТЕ ДОБРИ.