|
Да, 2300 години изтекоха през 1844 година на 22-ри октомври.
Имало е много разочаровани от това, че Исус Христос не е дошъл, както са очаквали. Но нали в Библията се казва, че само Бог отец знае кога ще се върне Исус отново и ние трябва да ОЧАКВАМЕ.
ето какво казва Е.Уайт:
Разочаровани, но запазили вярата в Божието слово непоклатима
Но отново трябваше да бъдат разочаровани. Времето на надеждата отмина, но Спасителят не се яви. С непоклатимо доверие Го бяха очаквали, а сега се чустваха като Мария, която, като намери гроба на Спасителя празен, извика разплакана: “вдигнали Господа мой и не знам где са Го положили.” Йоан 20:13
Светът наблюдаваше с очакване, ако времето отмине и Христос не дойде, цялото учение на адвентистите щеше да пропадне. Но макар много хора поради силното изкушение да се отказаха от вярата си, имаше някои, които останаха твърди. Плодовете на адвентното движение – дух на смирение и на изпитване на сърцето, на отричане на света и на обновяване на живота, придружаващи делото, свидетелстваха, че то бе от Бога. Те не смееха да отрекат, че силата на Светия Дух бе засвидетелствала проповядването на вестта за второто пришествие, а и не можеха да открият никаква грешка в изчисленията на пророческите периоди. И най-способните от противниците им не успяха да оборят техния начин на пророческо тълкуване. Без доказателства от Библията не бяха съгласни да отрекат позициите си, които бяха постигнати чрез сериозно, придружено с молитви изследване на Писанието, с умове, осветлени от Божия Дух и със сърца горящи от Неговата животворяща сила; не напуснаха позициите, които бяха устояли на най-проницателните критики и на най-жестоката опозиция от страна на официалните религиозни учители и на прочутите със светска мъдрост мъже, които останаха твърди и непоклатими пред обединените усилия на образованието и красноречието, пред остротите и подигравките както на уважавани, така и на неуважавани хора.
Наистина бе претърпян неуспех по отношение на очакваното събитие, но дори това не можа да разклати вярата им в Божието Слово..
Бог не изостави Своя народ. Духът Му все още пребъдваше с онези, които не се бяха отказали прибързано от получената светлина и не бяха се отрекли публично от адвентното движение. В посланието към евреите има думи на поощрение и предупреждение за уморените и очакващите във време на криза: “И тъй не напущайте дръзновениено си, за което имате голяма награда. Защото ви е нужно търпение, та като извършите Божията воля, да получите обещаното. Защото още твърде малко време и ще дойде Тоя, Който има да дойде, и не ще се забави. А който е праведен пред Мене, ще живее чрез вяра, но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми.” Евр. 10:35-39.
Че това увещание е отправено към църквата в последните дни, се вижда от думите, посочващи близостта на Господното идване: “защото още твърде малко време и ще дойде Тоя, Който има да дойде, и не ще се забави”. Ясно е загатнато, че щеше да има някакво привидно отлагане и да изглежда, че Господ като че ли се бави. Даденото тук поучение съвпада точно с преживяното от адвентистите по онова време. Хората, към които се отправиха тези думи, се намираха в опасност от корабокрушение на вярата си. Те бяха извършили Божията воля, следвайки Духа и Словото Му. Но не можеха да разберат намерението Му в техния минал опит, нито да различат пътя пред себе си и бяха изкушавани да се усъмнят дали в действителност Бог Ги е водил. Точно за това време бяха приложими думите: “ а който е праведен пред Мене, ще живее чрез вяра”.
Когато блестящата светлина на “среднощния вик” огря пътя им и видяха пророчествата разпечатани и бързото изпълнение на знаменията да говори, че идването на Христос е близо, те наистина вървяха като във видение. Но сега, съкрушени от разочарованите си надежди, можеха да устоят само чрез вяра в Бога и в Неговото Слово. Подиграващият се свят казваше: “Вие сте излъгани. Откажете се от вярата си и признайте, че адвентното учение е от Сатана.” Но Божият народ обясняваше: “Но ако се дръпне някой назад, няма да благоволи в него душата Ми”.
Да се отрекат сега от вярата си и да отрекат мощта на светия Дух, придружаваща вестта, би трябвало да се дръпнат назад към гибелта. Павловите думи ги насърчаваха да останат твърди: “Не напускайте дръзновението си”, “търпение ви е нужно”. “Защото още твърде малко време и ще дойде Този, Който има да дойде и не ще се забави”. Единственият безопасен начин на поведение бе да ценят светлината, получена вече от Бога, за да се държат здраво за Неговите обещания, да продължават да изследват Писанието и търпеливо да очакват и да бдят, за да получат по-пълна светлина. “Великата борба” стр. 238-248.
Краят на 2300 денонощия
В пророчеството на първата ангелска вест в Откровение 14 глава, заедно с прогласяването на скорошното Христово идване, е предсказано и едно голямо религиозно пробуждане. “Посред небето” лети един ангел, “който има вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ и племе, език и люде” “Със силен глас” той проповядваше вестта: “Бойте се от Бога и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори”. Откр. 14:6,7.
Забележително е, че за вестител на това предупреждение е определен един ангел. Угодно е било на Божествената мъдрост да представи възвишения характер на делото, и силата и славата, които го придружават чрез чистотата, славата и мощта на небесен пратеник. А летенето на ангела “посред небето” , “силният глас”, с който се проповядва вестта, и нейното разгласяване между всички “обитаващи по земята” – “всеки народ и племе, език и люде” – доказват скоростта и всеобхратното разпространяване на движението......
Както Великата реформация в ХVI век, така и адвентното движение се появи едновременно в различни страни на християнския свят. Както в Европа, така и в Америка мъже на вярата и молитвата бяха подбудени да изучават пророчествата и, проследявайки боговдъхновения доклад, намериха убедителни доказателства, че краят на всичко е наближил. В различни страни се появиха изолирани групи християни, повярвали само чрез изучаването на Свещеното Писание, че идването на Спасителя е близо....
На Уилям Милър и на съмишлениците му бе възложена задачата да проповядват вестта в Америка. Страната стана център на великото адвентно движение. Тук именно пророчеството за първата ангелска вест получи непосредствено изпълнение. Книгите на Милър и неговите сътрудници бяха разнесени в най-отдалечените страни. Навсякъде по света, където бяха проникнали мисионерите, се разпространяваше и радостната вест за скорошното завръщане на Христос. Надлъж и шир се носеше вечното евангелие: “Бойте се от Бога и въздайте Нему слава, защото настъпи часът, когато Той ще съди”.
Изследването на Писанията подновено
Пролетта на 1844 г. – времето, когато се очакваше идването на Господа, отмина. Онези, които с вяра копнееха за Неговото явяване изпаднаха известно време в съмнение и несигурност. Докато светът смяташе, че са претърпели пълно поражение и искаше да им докаже заблудата, източникът на утехата им оставаше все още Словото Божие.Мнозина продължаваха да търсят в Писанията доказателствата за вярата си, изследваха отново и изучаваха грижливо пророчествата, за да получат повече светлина. По всичко изглеждаше, че Библейското свидетелство потвърждава ясно и определено тяхното становище.Знамения, които не можеха да бъдат разбрани, показваха, че Христовото идване предстоеше скоро. Специалното благословение на Господа както чрез обръщането на грешниците към Христос, така и чрез събуждането на духовния живот сред християните, свидетелстваше, че вестта е от небето. И макар вярващите да не можеха да обяснят разочарованието си, все пак чустваха увереността, че Бог ги беше водил в техните минали преживявания.
Тясно свързани с пророчествата, които смятаха, че са приложими за времето на Христовото пришествие, бяха и наставленията, специално приспособени за състоянието им на несигурност и безпокойство, насърчаващи ги търпеливо да очакват с вяра, че неясното сега за разума им ще бъде разяснено в подходящо време.....
През лятото на 1844 год., между времето, което отначало приемаха за края на 2300-та денонощия, и есента на същата година, докогато, както по-късно откриха, че достигат те, се разгласи вестта с точно същите думи на Писанието: “Ето, младоженецът иде!”
Това движение бе предизвикано от откритието, че указът на Артаксеркс за съграждането на Ерусалим отново – изходна точка на периода от 2300 денонощия, влизаше в сила през есента на 457 год. пр. Хр., а не в началото на годината, както бяха вярвали преди това. Пресметнати от есента на 457 г. пр. Хр., 2300-та денонощия изтичаха през есента на 1844 год. сл. Хр.
Целостта на пророческия период
Да се приеме това заключение, означаваше да се отхвърли направеното до този момент изчисление на пророческите периоди. 2300-та денонощия, както бе открито, започваха, когато заповедта на Артаксеркс за възобновяването и съграждането на Ерусалим влезе в сила през есента на 457 год. пр. Хр. Приемеше ли се това събитие за начална точка, получаваше се пълна хармония в приложението на всички събития, предсказани в обяснението на онзи период в Дан. 9:25-27. Шестдесет и девет седмици, първите 483 от 2300-та години, трябваше да свършат до Месия, Помазаника. Христовото кръщение и помазването Му със Светия Дух в 27 год. сл. Хр. изпълниха точно това пророчество. В средата на 70-тата седмица Месия трябваше да бъде посечен. Три години и половина след кръщението Му, през пролетта на 31 г. сл.Хр., Христос бе разпнат.Седемдесетте седмици или 490-те години трябваше да се отнасят специално за евреите.В края на периода еврейската нация запечати отхвърлянето на Христос, като започна да преследва Неговите учници и в 34-та г.сл.Хр. апостолите се обърнаха към езичниците. Бяха изминали 490 от 2300-та години, оставаха още 1810. Пресметнати от 34г.сл.Хр., 1810-те години стигаха до 1844 г. “Тогава”, беше казал ангелът, “светилището ще се очисти.” До този момент всички подробности на пророчеството бяха изпълнени неоспоримо в точно определеното време.
Изчислението беше ясно и правилно, само че по нищо не можеше да се познае, че през 1844 г. е станало някакво събитие, което да отговаря на очистването на светилището. Да отрича някой, че дните свършваха в онова време, би означавало да се обърка целия въпрос и да се отрекат принципите, установени и получили потвърждението си чрез непогрешимите изпълнения на пророчеството.
Но Бог беше водил Своя народ във великото адвентно движение. Неговата мощ и слава бяха придружавали делото и Той не искаше да позволи то да свърши в тъмнина и разочарование, за да бъде обвинено, че е плод само на фалшива и ексцентрична възбуда. Не можеше да остави Словото Му да се свързва със съмнение и несигурност.Макар че много хора се отказаха от дотогавашното пресмятане на пророческите периоди и отричаха правилността на самата основа, върху която почиваше това движение, други не искаха да се откажат от точките на вярата и на духовните преживявания, подкрепени чрез Свещеното Писание и чрез свидетелството на Божия Дух. Те вярваха, че в изучаването на пророчествата бяха възприели правилни принципи на тълкуване, че техен дълг бе да поддържат здраво истините, до които са стигнали, и да продължават да изследват Библията. със сериозна молитва изпитваха отново своето становище и изучаваха Свещеното Писание, за да открият неточността. Тъй като не можеха да намерят никаква грешка в изчислението на пророческите периоди, решиха да разучат по-внимателно въпроса за светилището.
Очистването на небесното светилище
Тази служба се е извършвала в продължение на осемнадесет века в първото отделение на светилището. Исусовата кръв се застъпваше за името на покаялите се вярващи и им осигуряваше прощение и приемане от Отца, но греховете им все още оставаха отбелязани в книгите. Както в символичната служба в края на годината се извършваше умилостивителното дело, така и преди да бъде привършено Христовото дело за изкуплението на човека, се извършва умилостивение за отстраняване на греховете от светилището. Това е службата, започнала след свършването на 2300-та денонощия. По онова време, както бе предсказано от пророк Даниил, нашият велик Първосвещеник влезе в Светая Светих, за да извърши последната част от Своето тържествено дело – очистването на светилището.
Както в древността чрез вяра греховете на народа се възлагаха върху жертвата за грях и чрез нейната кръв се пренасяха образно върху земното светилище, така и в новия завет греховете на покаялите се чрез вяра се възлагат върху Христос и фактически се пренасят в небесното светилище. И както опетненото от грехове земно светилище се очистваше чрез символичното им премахване, така и действителното очистване на небесното трябваше да се извърши чрез премахването или заличаването на записаните там грехове. Но преди да може да бъде извършено това, трябва да се изследват книгите, за да се определи кой чрез покаяние за греха и вяра в Христос има право да се възползва от Неговото умилостивение. Следователно очистването на светилището включва и едно проучване – дело на разследване, дело на съд. То трябва да се извърши, преди Христос да дойде, за да избави народа Си, защото, когато Той дойде, наградата Му ще бъде с Него, “за да отплати на всекиго, според каквито са делата му”. Откр. 22:12
Така онези, които следваха светлината на пророческото слово, разбраха, че вместо да дойде на земята в края на 2300-та денонощия в 1844 год., Христос е влязъл в Светая Светих на небесното светилище, за да извърши последното дело на изкупление като приготовление за Своето идване.
Разбрано бе също, че докато принесеният в жертва за грях козел посочваше Христос като жертва, а първосвещеникът Го представяше като посредник, то козелът за отпущане символизираше Сатана – авторът на греха, върху когото в края щяха да бъдат стоварени греховете на истински покаялите се. Първосвещеникът посредством кръвта на жертвата за грях премахваше греховете от светилището и ги поставяше върху козела за отпускане. Когато Христос в края на службата Си чрез Собствената кръв отнеме от небесното светилище греховете на народа Си, ще ги постави върху Сатана, който при изпълнение на присъдата ще трябва да понесе последното наказание. Козелът за отпущане се изпращаше в една ненаселена страна, за да не се върне никога вече в обществото на Израил. Така и Сатана ще бъде отстранен завинаги от присъствието на Бога и на Неговия народ и ще бъде заличен при окончателното унищожение на греха и на грешниците. “Великата борба” стр. 249-258.
Разбира се най-добре е да прочетеш сам книгата:
http://www.sdabg.net/page.php?id=books
" Христос в Своето светилище"
и както казваш всеки сам има свободната воля да избира
|
за chacho [re: chacho]
