Нямам идея, защо си адресирал посланието си към великолепната Кармела вместо към мен, след като въпросите си задаваш очевидно към мен?!... Но, това настрана...
Темата за Евклид сама по себе си е изключително интересна и благодарна почва за разискване. Дълго време се е считало, че Евклид никога не е съществувал, както и че зад неговите трудове в областта на точните науки се крие значителна група математици... Въпреки някои доказателства, че такава личност е съществувала то аз специално не намирам тези доказателства за особено убедителни. Или приемам, че е напълно възможно наистина да е нямало такъв човек и ако е имало то неговите работи да не са точно това, което е достигнало до нас. В края на краищата в средновековието е било масово разпространено явление да се пише от името на велики и не толкова велики личности от античността... МОЖЕШ ЛИ ДА ПОЗНАЕШ ЗАЩО??? Да ти припомня перипетиите на Галилео Галилей, Николай Коперник и хиляди други по-малко известни изследователи и откриватели. Защото ако се опитвали да обяснят "божиите помисли" по рационален и смислен начин ги е чакала неотменима покана към не толкова приветливото барбекю наречено КЛАДА предшествано от стандартната празнична подготовка организирана от парти-екипа наречен света инквизиция... Та поради опасността от присъствие на подобно изискано тържество изследователите са били поставени пред дилема: Или да запазят откритията си за самите себе си или да ги припишат на "внезапно" намерен в местната библиотека забутан труд на Евклид, Птолемей, Архимед или някой друг античен учен. Никой не може да изгори на клада никого от цитираните автори, защото отдавна са се изличили дори империите към които са принадлежали... Така че реално много от откритията заложени като маркер към античните учени или са изцяло написани в по-късни времена или са вметнати между оригиналните антични папируси (особено при многобройните преписи). Тук е необходимо да вникнеш поне в периферията на доктрината за възприятие на научната информация а не да я приравняваш към догматичната канонизация на евангелията.
А именно, че в науката се възприемат изключително доказани факти и съждения, без особено значение кой ги е написал. ИЗИСКВАТ СЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА А НЕ АВТОРИТЕТИ. Всеки опит да се следва авторитета вместо доказателствата като правило води до фиаско; както например приемането безрезервно космогонията на Птолемей.
Така, че например в случая с Евклидовата геометрия, например можеш да си начертаеш произволно количество различни триъгълници и с транспортир в ръка да ги провериш всичките до един дали сбора на ъглите им е сто и осемдесет градуса. Твърдение-обосновано с доказателства. Нещо, което изобщо не може да се твърди за свободните съчинения от религиозна фантастика застъпени от евангелията и житията на "светците".
Понятието Евклидова геометрия е обозначаващо понятие за система от доказателства а не догматично приемане на произволни твърдения. Подобно на факта, че арабските числа с които си служим в същност са индийски...
Освен това съм длъжен да отбележа, че поне относно математиката имаш сериозни пропуски, щом толкова безотговорно изсипваш твърдението, че не се оспорва верността на теоремите застъпени от евклидовата геометрия. Очевидно не си чувал за неевклидовата геометрия; Може би дори ще ти се стори кощунствената идеята, че например според гореспоменатия пример сбора от ъглите на един триъгълник е винаги сто и осемдесет градуса... Но действително това твърдение не е валидно за абсолютно всички случаи. Сбора на ъглите може да е по-голям или по-малък от сто и осемдесет градуса ако например триъгълника е изписан върху вдлъбната или изпъкнала повърхност... Неевклидовата геометрия е един много по-голям и разнообразен свят с нови предизвикателства и нови доказателства...
Така че не намирам за особено уместно да приравнявам света на доказателствата в науката с полусвързаните брътвежи в теологичните твърдения на религиите. Така или иначе светът се движи от рационалните принципи и фактически не го интересува какво пише че е казал например апостол Павел, защото в написаното откъм негов адрес няма тотално никаква рационална стойност.-чиста проба посредствени философски съждения на разжалван жрец от храма на иехова, който се опитва неистово да се реабилитира... Поне за момента няма смисъл да се спирам и на безсмислиците около исус христос и нещото, което църквите необяснимо защо твърдят, че било спасението на човечеството???!!!
До колкото християнството не се интересувало от парите... Няма да се впускам в по-сериозни разсъждения спрямо това отявлено лицемерно позиране. Само си припомни защо българския национален герой Васил Иванов Кунчев или Васил Левски е изоставил с отвращение манастира и службата си при пре-святия си вуйчо... Лицемерие и сребролюбие. Това е ядрото на всяка религия а християнството превъзхожда всички останали в това направление...
Що се отнася до удоволствията, считам че ти е убягнало истинското и потресаващо завладяващо и тонизиращо удоволствие от живота: А ТОВА Е ЗНАНИЕТО и неспирния стремеж към него и средствата чрез които да се сдобиваш с него. Всичко останало е пепел и шлака! А още по-малко пък това удоволствие може да се достави чрез доктрините на християнството, защото то толкова се допира до знанието, колкото Земната мантия се допира с прахоляка в галактика М-31 Андромеда...
Репликата ти за злобата малко ме озадачи, може би трябва да я обясниш малко по-разясняващо...

The world has no end. The world only has boundaries, beyond which reigns its continuation.